За правораздаването в Средновековна България
Категоричен белег за наличието на държавност в едно ранносредновековно общество бил изграждането на правна основа на същото това общество. Lex salica (Салическата правда), съставена в самото начало на VI в. по времето на франкския крал Хлодвиг (482-511), и Законъ соудный людьмъ (Закона за съдене на хората), били първите европейски правни постижения в нововъзникналите между V и X век държави в Европа. Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е познат на българските историци от огромен брой оцелели през превратностите на времето преписи. ЗСЛ представлявал оригинален български правен акт, който започнал да се прилага през втората половина на IX век (по времето на княз Борис I). Бил съставен въз основа на Номоканона (византийски сборник с църковни правила и императорски укази), Византийската Еклога* (създадена в 726 г.) и т.нар. Епитимийници (църковни наказания). Значителна част от разпоредбите в първите български законодателни паметници имали наказателно-правен характер. Те