Нещо от българското средновековие (периода XII-XIV век)
Нещо от българското средновековие (периода XII-XIV век), което е относимо към алтернативното лечение. "Тъй като нищите люде нямали средства да плащат на скъпи лечители, те търсели помощ от мощите на прочути светци, за които мълвата разпространявала истински легенди — най-често изтъквали лечебната им сила. Според уверенията на църквата тези мощи действително вършели чудеса, стига човек да пристъпва с вяра към тях. Тогава „слепи проглеждаха, сакати прохождаха, недъгави получаваха изцеление" — това се твърди най-често в житийната литература. В изворите конкретно са отбелязани две „чудеса", но истината около тях подлежи на проверка. Първото станало във връзка с пренасянето на мощите на св. Филотея в Търново по времето на цар Калоян. Патриарх Евтимий разказва, че процесията с раклата на светицата се съпровождала от 300 избрани български войни под командуването на някой си Теодор, „мъж благоверен, честен и благочестив, че и верен като никой друг,