Блогът на Х.

  През първите месеци от своето съществуване, човешкото същество не прави разлика между себе си и обкръжаващата го действителност. Не разграничава себе си от мама и татко, домашния любимец, легълцето в което спи. В неговото съзнание живото и неживото са едно цяло. В тези първи няколко месеца, бебето няма изградена самоличност. Тоест, става въпрос за състояние подобно на описаното от хора, които са били на прага на смъртта и които се чувстват едно цяло с Всичко. Човек има духовна самоличност, която предшества физическата му и която я надживява.   С времето детето започва да съзнава себе си като създание, което е отделно от околния свят. Постепенно осъзнава и че неговите желания понякога са различни от тези на майка му (например, не винаги когато му се играе тя идва да си поиграе с него).   В детето при взаимодействието му с околните (най - вече с майка му) се развива чувство за "аз". Ражда се егото. Първата година от живота на човека преминава в правене на р...

Горе главите всички короновани и некороновани люде, които четете този душеободрителен текст. Човек, колкото и да е болен, дори и на смъртен одър да е, ако е божията воля да се изцели, то той ще бъде изцелен! Това е обратното на думите на Елеазар Хараш, че "ако си кармично белязан и в пещера да се скриеш, и по 1 000 пъти да си миеш ръцете дневно, вирусът ще те порази" (цитиран по смисъл). Вярвам, че и двете неща са верни. Тоест, ако си кармично белязан да не се заразиш, няма да се заразиш. Не че нямаме нужда от предпазни мерки и лекарства, но ако Шефът на шефовете иска ние да напуснем земната сцена или да останем на нея - ще стане според волята м у. Но волята му не е константна, съдбата може да се изменя. По принцип е възможно човек, който всички са отписали да оздравее. Или да се размине със заболяване с което не се разминават мнозина, които се пазят повече от него. Каквато и да е била божията воля до даден момент, вярвам че тя може да бъде изменена....