Блогът на Хранислав Христославов

Категоричен белег за наличието на държавност в едно ранносредновековно общество бил изграждането на правна основа на същото това общество. Lex salica (Салическата правда), съставена в самото начало на VI в. по времето на франкския крал Хлодвиг (482-511), и Законъ соудный людьмъ (Закона за съдене на хората), били първите европейски правни постижения в нововъзникналите между V и X век държави в Европа. Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е познат на българските историци от огромен брой оцелели през превратностите на времето преписи. ЗСЛ представлявал оригинален български правен акт, който започнал да се прилага през втората половина на IX век (по времето на княз Борис I). Бил съставен въз основа на Номоканона (византийски сборник с църковни правила и императорски укази), Византийската Еклога* (създадена в 726 г.) и т.нар. Епитимийници (църковни наказания). Значителна част от разпоредбите в първите български законодателни паметници имали наказателно-правен характер. Те

English: https://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_of_Bulgaria German: https://de.wikipedia.org/wiki/Samuil_(Bulgarien) Spanish: https://es.wikipedia.org/wiki/Samuel_de_Bulgaria French: https://fr.wikipedia.org/wiki/Samuel_(tsar_de_Bulgarie) Italian: https://it.wikipedia.org/wiki/Samuele_di_Bulgaria Russian: "Самуи́л (болг. Самуил; умер 6 октября 1014) — царь Болгарии (980—1014) из династии Комитопулов. Фактически стал управлять Болгарией с 971 года в качестве военачальника и соправителя царя Романа, второго сына царя Петра I. После того как царь Роман в 991 году попал в византийский плен, Самуил стал ед иновластным царём Болгарии, положив начало династии Комитопулов. Стремясь сохранить независимость своего царства, вел непрерывные войны с Византийской империей. В первые годы своего правления Самуилу удалось нанести несколько крупных поражений византийцам и пресечь их атаки на свои земли. В конце X века болгарские войска завоевали сербские земли (княжество Дукля)

Дженюариъс Макгахан е американски журналист от ирландски произход, оповестил пред света жестокостите извършени в Османската империя над българите при потушаването на Априлското въстание. Допринесъл е за това много хора да подкрепят българската кауза. На гроба му в Ню Лексингтън с право пише "Освободител на България". Ето какво е написал той за грамотността сред българите към 1876г.: "Мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не много отдавна, не бях далеч от поддържане на същото мнение. Бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблага

  В тази публикация помествам две съвпадащи пророчества на ясновидците и духовни учители Едгар Кейси и Петър Дънов. Пророчествата се отнасят до т.нар. "Акашови хроники" - част от Божествения разум, от всепроникващото Вселенското съзнание (известни са още като хрониките Акаша, Книгата на живота, небесни свитъци, Вселенски суперкомпютър, Божия книга на спомените, Универсална памет на природата, Вселенско поле на познанието, Информационно поле...). Тази вселенска библиотека представлява фундаментална етерна субстанция с електродуховен характер, върху която неизлечим отпечатък оставят всеки звуки, светлина, движение или мисъл от възникването на познатата ни вселена. В нея се съдържа пълна информация за абсолютно всичко, което се е случвало, случва се, ще се случи или би могло да се случи някъде във Вселената. Всичко, което е съществувало, съществува, би могло да съществува или ще съществува като мисъл, чувство, действие... Според мистиците Акаша съхранява ин

Поясненията в скобите са мои. Из   предговора към поредицата „Спомени” на Джакомо Казанова, изд. „Слово” : „Култът към чувствените удоволствия бе за мен най – важното, за мен не е имало никога нищо по – важно от тях...Обичах страстно също и радостите на храненето...” Заключителните му думи към том 5 на поредицата   : „Колкото повече остарявам, толкова повече чувствам как времето притъпява впечатлителната ми способност и съжалявам, че не съм могъл да открия тайната на вечната младост. Болно ми е и ми е жалко ! Сега си мисля колко несправедлива е към нас природата. Прекрасно би било да завършим живота си така, както сме го започнали, или поне да го започнем така, както го завършваме ! Ех, любезни мой читателю, болно ми е и ми е жалко...” Природата не е несправедлива (дори и на някои хора да им се струва обратното) – тя е израз на Висша Разумност. „Не се ли отказа от пожелаването на неща с незначителна полза и много умора за тези, които са ги п