Да простиш убийство
Целта на публикацията (явяваща се нещо като продължение на онази за 14-те мита за прошката) не е да призовавам към прошка за убийство. Не мисля, че съм достатъчно извисен духом, за да мога да простя убийство. Макар че не винаги нещата, които хората мислят са реални. Човек понякога може да направи повече, отколкото е предполагал, че може. И все пак се надявам да не ми се налага да прощавам чак такова нещо... Целя да покажа следното: щом като има хора способни да простят дори убийство, значи другите хора може би са способни поне да простят по - дребни неща за свое собствено добро. Желая и да дам пример до какво себенадскачане и до каква духовна трансформация би могъл да доведе стремежът към божественото (в случая намерил форма на изява в отдаденост на християнската религия). Ето и историята, която искам да споделя. Видях го по време на литургия в Мюнхен - него, бившия есесовец, който стоеше на пост пред помещението с душовете в центъра за обработка на новопристигнали в к