Българско средновековие и алтернативно лечение (религия)

Нещо от българското средновековие (периода XII-XIV век), което е относимо към алтернативното лечение.

 

"Тъй като нищите люде нямали средства да плащат на скъпи лечители, те търсели помощ от мощите на прочути светци, за които мълвата разпространявала истински легенди — най-често изтъквали лечебната им сила. Според уверенията на църквата тези мощи действително вършели чудеса, стига човек да пристъпва с вяра към тях. Тогава „слепи проглеждаха, сакати прохождаха, недъгави получаваха изцеление" — това се твърди най-често в житийната литература.

В изворите конкретно са отбелязани две „чудеса", но истината около тях подлежи на проверка. Първото станало във връзка с пренасянето на мощите на св. Филотея в Търново по времето на цар Калоян. Патриарх Евтимий разказва, че процесията с раклата на светицата се съпровождала от 300 избрани български войни под командуването на някой си Теодор, „мъж благоверен, честен и благочестив, че и верен като никой друг, храбър в бран и в разцвета на младостта си". От години този Теодор страдал от „белмо" (перде) на лявото си око. Но щом целунал благовейно мощите и доближил лявата ръка на светицата до болното си око, „белмото, що измъчваше окото, безследно изчезна", завършва разказа си Евтимий. Случката се разнесла веднага и била провъзгласена за „чудо", което умножило славата на светицата. Може само да се гадае доколко историята, разказвана от Евтимий, е истинска, при положение че всичко е покрито с приказен мрак. Сигурно може да се смята едно — „просветлението" на Теодор едва ли имало нещо общо с мощите на св. Филотея. Далеч по-правилно ще бъде, ако отдадем станалото на силата на внушението, което наистина е в състояние да извърши чудеса.

Друг подобен случай е описан в житието на св. Сава, който бил погребан в търновската църква „Св. 40 мъченици". На следващата нощ някакъв куц монах на име Неофит (след дълго пиянствуване) се озовал пред гроба на светеца и заспал. На сутринта, когато се събудил, недъгът му бил изчезнал — „чудото" трябва да се отдаде в еднаква степен както на алкохола, така и на „целебната" сила на светите мощи. Мълвата за станалото се разнесла светкавично из Търново и мнозина столични жители се устремили към храма, с надеждата да се сдобият с благодат. Църквата се възползувала от случая, като обявила мощите за „чудотворни"."

Из "Всекидневието на българите през XII-XIV век" проф. Йордан Андреев. (http://macedonia.kroraina.com/javb/javb_3.htm#zb).

 

Макар и силно скептичен по отношение на силата на мощите, професорът историк вярва в голямата сила на самовнушението.

Самовнушение или не, важното е да има ефект от досега до мощите на светците. Свидетелства за целебни изцеления при досега с тях се носят от векове.

Възможно е тези тленни останки да носят определен целебен енергиен заряд. Може да става дума за силно самовнушение или пък за комбинация от самовнушение и външно въздействие (енергийно излъчване от костите, помощ от духовна същност).

Според мен, ако човек желае да си помага чрез самовнушения в процеса на излекуването си е добре с цел усилване на вярата в тяхната (своята) сила не само да ги повтаря многократно и всекидневно, но и да концентрира ума си върху истории за лечения свързани с вяра, самовнушения, да се стреми да чете и чува такива оптимистични разкази (за да може да усилва така убедеността си, че самовнушенията, които прави ще дадат желания резултат, че ако се моли молитвите ще му помогнат действително).