Публикации

"Мисълта прави чудеса", "Лечебен ефект на мисълта"

Изображение
  Две кратки публикации, които препубликувах за пръв път през септември 2008 г. И двете вече не са налични в сайтовете, от които са взети навремето.   =========================================================================   Мисълта прави чудеса Мисълта и поведението на човека определят неговата съдба и положението му в живота – дали ще бъде беден или богат, здрав или болен, щастлив или нещастен. Една светла и възвишена мисъл, често повтаряна чистосърдечно и безкористно, предава нещо на човека. Природата възнаграждава за всяка добра дума, за всяка добра мисъл, отправена към някого. Така човек може да си помага и при различни заболявания. Здравият човек често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното – мислете за здравето, за да го привлечете и усилите. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. Няма орган в човешкото тяло, който да не се управлява от известен род мисли и чувства. За д...

За хърватската война за независимост

Изображение
  5 август 1995 г. Хърватската армия издига националния влаг над крепостта в Книн. В настоящата статия разказвам накратко за някои събития от близката история на Балканите и същевременно давам пример, с който целя да онагледя склонността на медиите да представят само част от истината по дадена тема и с това частично представяне да създават изкривени представи за определени събития.  Разказът ми съдържа някои основни данни за войната, наричана в Хърватия "Domovinski rat" ("Отечествената война"), а у нас в България - Хърватска война за независимост или още война за Сръбска Крайна (която считам, че по - правилно би било да бъде наричана "Хърватска Крайна").  Хърватската война за независимост е остър въоръжен конфликт между сърби и хървати, който започва през 1991 г. и завършва през 1995 г. Явява се част от процеса на разпадане на Югославия. Желая да разкажа за сръбско-хърватските отношения от онова време, така че да бъдат видени и от двете стр...

Върколака (стихотворение)

Изображение
   Върколака Когато мрак навън се спусне, някой някого желае знай да хрусне. Изчезнат ли и последните слънчеви лъчи, наизлизат знай в мрака - сили зли. Дойде ли нощта, по улиците тъмни - дебне те беда: без значение дали дете си, мъж или жена. Когато чуеш стъпки и ръмжене в нощта: пулса ти ускорява се, зная - на мига. Кой в мрака с остри зъби трака? Как кой? Разбира се, че върколака. Около домовете за кръв гладен обикаля, не се свени - семейната хармония да разваля. Кой в мрака с остри зъби трака...? Естествено, че върколака. Вратата здраво, човеко залости и току виж: от зъбите му остри, незасегнат си останал ти. Смяташ се за много силен и безстрашен, но с кожата си той усеща, че си ти уплашен. Сребърни куршуми приготви: три пъти се с вяра прекръсти, за точен мерник се богу помоли. 29 май 2015 г. Вдъхновено от филма "Silver Bullet / Сребърният куршум (1985)". Описание: ""Когато луната е пълна... то се завръща!" Върколак терор...

Първенец на лъвица

Изображение
    ЛУННА БАЛАДА   Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана, шуми непристъпен, загадъчен лес, луната възхожда, на сън позована, луната огрява из пламнала пяна, луната се носи из спомен злочест. Русалки и вили, отдавнашна прелест, всред шеметен танец не пеят и днес, но чудните щерки на пастира Велес в предсмъртни напеви са скритом заплели с косите си златни столетния лес. И там, де изгасна последната вила, синее се извор, заварден с брези, луната едничка тогаз е изпила на нейния поглед бездънната сила, внезапно изгаснал в две сини сълзи.   О, девствена бледност, коси позлатени, тез живи води, де луната лъчи - два взора, горящи, искри отразени, два взора неземни, от спомен пленени - са твоите виждащи сини очи! Два взора облюбват жених ненагледен, от толкова века на теб обещан, с избликнали рани, но с поглед победен, сред битва неравна от тебе изведен, последен - в рода си, последен - из бран. И поглед загасващ ти шъпне завета на кръ...

За прекалената критика към българите

  23.12.2024 г.: Смятате ли, че българите сме прекалено критични към себе си (имам предвид едни към други, отколкото самокритични)? Дори на моменти направо лоши. Че някои наши сънародници са прекалено критични към народа ни? Че сме склонни към прекалено самоомаловажаване или другата крайност - прекалено самовъзвеличаване? Като последното, поне понякога може би е израз на неувереност, опит да бъде прикрита, компенсирана неувереност? Има ли нещо, за което повечето днешни българи да трябва да се чувстват виновни? ------------------------------------------------------------------------------------------------------------    За прекалената критика към българите    *26.02.2009 г.    Случва се по  форумите (а и  по вестниците) хора да  оплюват незаслужено или пресилено българския народ.   Няма съмнение, че част от тези хора са платени. Едно от обвиненията    е,  че българският народ  има вина за  ги...

Факти от "Войната на капитаните срещу генералите" (част III)

Изображение
      Тервел Пулев през 2018 г. по време на възстановка на Сливнишката битка .    Два чудесни филма за Сръбско-българската война от 1885 г., която ми е едно от любимите събития в българската история. Не само защото е успешна, а защото е и защитна. Тя е рат за отбраняване на справедливото дело на Съединението, извършено напук на всички велики сили (включително освободителката Русия) и всички съседи, които са били против. Победа дошла противно на очакванията на международната общественост България да бъде сразена. Триумф дошъл след едно подло нападение, спрямо което българският народ се надига като един, принуждавайки завоевателите в крайна сметка да се озоват в ролята на защитаващи се и молещи за закрила онези, срещу които ще търсят съюзник в наше лице 30-тина години по - късно.    Стефан Стамболов, тогава  председател на народното събрание и един от строителите на следосвобожденска България, участва като редник във войната. Нещо...

Факти от "Войната на капитаните срещу генералите" (част II)

Изображение
  Ето още сведения във връзка с продължилата две есенни седмици на 1885 г. Сръбско - българска война, в която западната ни съседка ни ударила подло в гръб. Факти свидетелстващи за патриотизма и героизма на българския народ и на юначната българска войска в онези дни, както и за чуждата солидарност, която била проявена към България в тежката ситуация и за която мнозина не знаят. 11. В контраатаката при Видин участвала доброволческа рота от 100 ученика от местната гимназия! Понеже юношите много настоявали да се сражават за защитата на дръзкото и свято дело, били включени в сражението със задачата да викат "ура" отзад. Те обаче пренебрегнали нареждането, атакували вражеската позиция и пленили един взвод с оръжието.   12. История с полулегендарен характер. При българското отстъпление от Трънската позиция, дядо Рангел - пъдар и местен бракониер отказал да изпълни заповедта и се скрил със своята пушка в кухо дърво. С точни изтрели успял да убие 25-ма сръбски офицера ...

Факти от "Войната на капитаните срещу генералите" (част I)

Изображение
      В тази и следващата ми публикация, в рамките на 20 точки споделям с вас любопитности относно поредната и не последна, но най - величава и може би най - важна война между България и Сърбия състояла се някога. А именно Сръбско-българската война от 1885г. Сблъсък роден от болните амбиции на един монарх и донесъл страдания на два близки балкански народа, но същевременно изиграла и позитивна роля в развитието на родината ни.     Преди да представя събраната информация ще уточня следното. Авторът на този сбор от факти съм аз. За пръв път го публикувах в друг сайт преди години. В Интернет пространството можете да го срещнете под друго заглавие и в по - стара версия. Приятно четене. 1. Обзетият от алчност, завист и самонадеяност сръбски крал Милан Обренович, смятал че ако армията му нападне младото и изграждащо се българско княжество състоящо се само от Северна България и бившия Софийски санджак, до една седмица тя ще триумфира в София, след кое...

Из 7-ма книга от "Диагностика на кармата"

Спомням си как една жена дойде да ме види. "Моля ви, помогнете - помоли тя. - Дъщеря ми е само на 15 години, тя наистина иска да живее и има бързо развиващ се сарком на дясната лопатка. Лекарите казаха, че реброто и лопатката трябва да бъдат премахнати, но не обещават нищо. Струва ми се, че там вече са започнали метастази, но лекарите работят по обичайната схема: операция, лъчетерапия, химиотерапия. "Първо, аз никога не споря с лекарите - обясних й. - Второ, не всеки болен от рак, който идва при мен, преодолява болестта." Дори не зависи от мен, а от него. Опитвам се да предоставя възможности, които човек използва или не. Единственото, което мога да направя за вас, е да ви звънна няколко пъти, за да ви застраховам от грешки. И само ако видя, че вие ​​ и дъщеря ви наистина сте започнали да се променяте. - Добре, какво да направя първо? – Преди всичко дъщеря Ви трябва да спре да се страхува от смъртта . Тя трябва психически да премине през процедурата да се сбогува...