Блогът на Хранислав

   Върколака Когато мрак навън се спусне, някой някого желае знай да хрусне. Изчезнат ли и последните слънчеви лъчи, наизлизат знай в мрака - сили зли. Дойде ли нощта, по улиците тъмни - дебне те беда: без значение дали дете си, мъж или жена. Когато чуеш стъпки и ръмжене в нощта: пулса ти ускорява се, зная - на мига. Кой в мрака с остри зъби трака? Как кой? Разбира се, че върколака. Около домовете за кръв гладен обикаля, не се свени - семейната хармония да разваля. Кой в мрака с остри зъби трака...? Естествено, че върколака. Вратата здраво, човеко залости и току виж: от зъбите му остри, незасегнат си останал ти. Смяташ се за много силен и безстрашен, но с кожата си той усеща, че си ти уплашен. Сребърни куршуми приготви: три пъти се с вяра прекръсти, за точен мерник се богу помоли. 29 май 2015 г. Вдъхновено от филма "Silver Bullet / Сребърният куршум (1985)". Описание: ""Когато луната е пълна... то се завръща!" Върколак терор...

    ЛУННА БАЛАДА   Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана, шуми непристъпен, загадъчен лес, луната възхожда, на сън позована, луната огрява из пламнала пяна, луната се носи из спомен злочест. Русалки и вили, отдавнашна прелест, всред шеметен танец не пеят и днес, но чудните щерки на пастира Велес в предсмъртни напеви са скритом заплели с косите си златни столетния лес. И там, де изгасна последната вила, синее се извор, заварден с брези, луната едничка тогаз е изпила на нейния поглед бездънната сила, внезапно изгаснал в две сини сълзи.   О, девствена бледност, коси позлатени, тез живи води, де луната лъчи - два взора, горящи, искри отразени, два взора неземни, от спомен пленени - са твоите виждащи сини очи! Два взора облюбват жених ненагледен, от толкова века на теб обещан, с избликнали рани, но с поглед победен, сред битва неравна от тебе изведен, последен - в рода си, последен - из бран. И поглед загасващ ти шъпне завета на кръ...