Върколака (стихотворение)
Върколака Когато мрак навън се спусне, някой някого желае знай да хрусне. Изчезнат ли и последните слънчеви лъчи, наизлизат знай в мрака - сили зли. Дойде ли нощта, по улиците тъмни - дебне те беда: без значение дали дете си, мъж или жена. Когато чуеш стъпки и ръмжене в нощта: пулса ти ускорява се, зная - на мига. Кой в мрака с остри зъби трака? Как кой? Разбира се, че върколака. Около домовете за кръв гладен обикаля, не се свени - семейната хармония да разваля. Кой в мрака с остри зъби трака...? Естествено, че върколака. Вратата здраво, човеко залости и току виж: от зъбите му остри, незасегнат си останал ти. Смяташ се за много силен и безстрашен, но с кожата си той усеща, че си ти уплашен. Сребърни куршуми приготви: три пъти се с вяра прекръсти, за точен мерник се богу помоли. 29 май 2015 г. Вдъхновено от филма "Silver Bullet / Сребърният куршум (1985)". Описание: ""Когато луната е пълна... то се завръща!" Върколак терор...