Из 7-ма книга от "Диагностика на кармата"
Спомням си как една жена дойде да ме види.
"Моля ви, помогнете - помоли тя. - Дъщеря ми е само на 15 години, тя наистина иска да живее и има бързо развиващ се сарком на дясната лопатка.
Лекарите казаха, че реброто и лопатката трябва да бъдат премахнати, но не обещават нищо. Струва ми се, че там вече са започнали метастази, но лекарите работят по обичайната схема: операция, лъчетерапия, химиотерапия.
"Първо, аз никога не споря с лекарите - обясних й. - Второ, не всеки болен от рак, който идва при мен, преодолява болестта." Дори не зависи от мен, а от него. Опитвам се да предоставя възможности, които човек използва или не.
Единственото, което мога да направя за вас, е да ви звънна няколко пъти, за да ви застраховам от грешки. И само ако видя, че вие и дъщеря ви наистина сте започнали да се променяте.
- Добре, какво да направя първо?
– Преди всичко дъщеря Ви трябва да спре да се страхува от смъртта. Тя трябва психически да премине през процедурата да се сбогува с живота, като същевременно запазва любовта в този момент.
Майката гледаше уморено през прозореца.
– Лекарите продължават да настояват за операция.
"Лекарите също могат да бъдат разбрани - казвам аз. - В Германия, ако един лекар не изпълни задълженията си, той може да загуби дипломата си." Лекарите не знаят защо туморът е изчезнал. Това означава, че той може и да се появи отново. За тях отказът от операция е възможност за допълнителни проблеми. Но ако се подложат на операция, каквото и да се случи, те са защитени.
„Какво препоръчвате?“, пита жената.
– Нямам право да давам съвети. От вас зависи да решите. Мога само да кажа, че и лекарите са водени от Бог. Желанието им да се оперират произтича не само от служебно усърдие. Ако състоянието на дъщеря ви наистина се промени вътрешно, тогава или лекарите ще променят отношението си към операцията, или операцията няма да е необходима.
Тук много зависи от финия план и той е свързан преди всичко с потомците. Въведете ред в душите на своите потомци и внуци чрез себе си. И тогава болестта или заплахата от нея няма да са необходими.
Не я видях повече, дано всичко е наред с тях. Но отново всичко е Волята на Бог.
"Диагностика на кармата. Книга 7. Преодоляване на чувственото щастие”, С.Н. Лазарев.
Оригиналният пост на руски език (преводът е в огромна степен дело на програми): https://www.facebook.com/LazarevSergeyNikolaevich/posts/pfbid0s169JSpoyLB7u7giPhCwLEXfJCmHYqZar8F8zLCfa3MpxTZQKHdT7SokhhkeLDfbl.
==========================================================
Важна допълваща бележка:
Руският парапсихолог и ясновидец Сергей Н. Лазарев проповядва, че натрупването на чувство на любов в душата и превръщането на това усещане за любов във все по-малко зависещо от външни обстоятелства е цел и смисъл на живота. Определя любовта към Бог и стремежа към нейното нарастване за най-важните неща в земния ни път. Счита че посредством промяна на характера човек може да успее да се излекува дори от тежки заболявания, каквото е ракът. Лечението преминава през усърдни молитви, като в книгите си посочва подробно за какво да се молят хората, какво да се опитват да преодолеят в психиката си. Касае се за намаляване на различни привързаности от материален и духовен характер (пари, имидж, храна, интелект и т.н.), за освобождаване от чувство на обида.
Ако трябва да бъде представена много накратко философията му чрез две изречения, които могат да се ползват в молитви, то те са: „Боже, нека любовта към теб да е най-висшето щастие за мен! Нека всяко земно щастие да е само средство за увеличаване на любовта ми към Теб.“
Според Лазарев, посредством начина си на живот, посредством състоянието на своята психика, човек може да влияе негативно или благотворно и на своите близки (включително потомците, даже неродените). Съветва хората да се молят не само за себе си, но и за душите на своите потомци, като вижда в енергийното замърсяване на тези души една от причините за болестите. Счита че заболяванията (отделно от външните, физически причини, които също влияят на здравето ни) служат като средство за блокиране на духовната деградация на човечеството и стимул за духовно пречистване и извисяване, което поне в част от случаите води и до физически подобрения.
Гореспоменатата процедура по сбогуване с живота и запазване в този момент на любовта се изразява в следното. Човек да се стреми да спре да мисли за физическото си оздравяване, да се мъчи да го остави настрана като цел и да се фокусира максимално върху облагородяването на душата си. Да спре да негодува, че на него му се случва това злощастие, да не се озлобява срещу Бога и хората, а да опитва да гледа на всяка трудност като на средство за духовно чистене и приближаване към Висшето Щастие, което е Създателят. Да благодари за живота, който му е даден, за този шанс за духовно развитие, да гледа на живота си като на шанс за богослужене. Да моли любовта към Бог да е висша радост за него и да завършва молитвите си с думите „да бъде волята Ти“, стремейки се да ги усети със сърцето си. Да благодари даже за трудностите и да гледа на тях като на духовно лекарство (да се опитва да ги възприема като временен щит срещу още по-голямо зло). Да се предаде в божите ръце, помнейки че физическият живот е кратък миг на фона на вечното духовно съществуване и че е дошъл на този свят, за извърши определена духовна работа, да преодолее неща, които няма как да преодолее докато е в духовния свят.
Коментари
Публикуване на коментар