За прекалената критика към българите

 23.12.2024 г.: Смятате ли, че българите сме прекалено критични към себе си (имам предвид едни към други, отколкото самокритични)? Дори на моменти направо лоши. Че някои наши сънародници са прекалено критични към народа ни? Че сме склонни към прекалено самоомаловажаване или другата крайност - прекалено самовъзвеличаване? Като последното, поне понякога може би е израз на неувереност, опит да бъде прикрита, компенсирана неувереност? Има ли нещо, за което повечето днешни българи да трябва да се чувстват виновни?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

   За прекалената критика към българите

   *26.02.2009 г.

   Случва се по  форумите (а и  по вестниците) хора да  оплюват незаслужено или пресилено българския народ. Няма съмнение, че част от тези хора са платени. Едно от обвиненията  е,  че българският народ  има вина за  гибелта на  Апостола, или поне така са звучали обвиненията, звучали са едва ли не отнасящи  се за целия народ, който е изкарван предателски. Поне според мен е  по – добре  леко да превъзнасяш  народа си, отколкото  да  го подценяваш, не ми се вярва по света да има себеуважаваща се  нация, която да набляга повече на  мнимите си или реални  недостатъци (които да пресилва, и то напълно излишно). Крайно време е народът  ни  да се отърси от  винатата си по отношение на  Апостола, или  поне тази част от народа, която  чувства такава вина; същата тази част чувстваща се виновна е редно да спре да натрапва чувството си за вина  на останалите.


   Левски не е могло да бъде спасен с оглед на тогавашните обстоятелства,  лесно е да се съди от дистанцията на времето, лесно е  да  се  изваждат  събитията  от  историческия контекст и  да се плюе. Самите турци първоначално не са били сигурни, че  са хванали  него, заловили са го защото преди  да  отиде в  Къкринското ханче едно заптие го попитало къде отива, а Левски казал, че отива  да прекопае лозето, разминали се, заптието се зачудило какво лозе ще копае  по  Коледа  и  веднага направили потеря. Неуспешният обир  на Арабаконашката  поща, извършен от  Димитър Общи слага началото на края на  революционната  организация, създадена от Левски. Общи прави  пълни  самопризнания пред  турската полиция,  прави  го не толкова с  цел да навреди  на Апостола, колкото да покаже че  дейността им е  сериозна и  не  са обикновени разбойници. Общи е бил прекалено приказлив и  авантюристичен човек. По-точно  обратния начин  постъпва  друг  помощник  на Апостола – Ангел  Кънчев след като  научава, че е разкрит се  самоубива,  за  да не издаде нещо на  турците. Когато са откарвали  Васил Левски  от Ловеч най - много 3-4 души да са знаели, че Левски е заловен . Пазело се е тайна - нито се е знаело кога, нито накъде ще го откарат.Тези хора , които са знаели  не са   имали  телефони да организират спасяването му. В същото време се извършват арести на комитетските дейци, руши се комитетската мрежа. Все пак явно се е намерило време и начин да се сформира спасителен отряд, който поради липса на информация не чака на правилното място, хората не са били  ясновидци. Левски е бил закаран в София от 250 заптиета  на коне.


  Въпросният отряд е смятал, че Левски ще бъде откаран с влак от София в Цариград и чака напразно. Засадата е била в района на Стара Загора...В крайна сметка е обесен в София на 19.02.1873г. ( 6.02. стар стил) и опитът за спасяване за съжаление са оказва неуспешен.  Нямало е как да бъдат извършени нужните  действия без достатъчно информация, без  ръководители!


   Дори  отделни хора да са  издали от страх (да не загубят превилегии или живота си)  или  глупост  неща, които  са спомогнали  за  гибелта на  Апостола, не бива да  ги съдим прекалено строго,след като не сме сигурни че бихме се справили по – добре на тяхно място. Особено тези, които са го направили от страх за своя и на семействата си живот. Те са дали най – доброто за България, на което са били способни в онзи  момент, не всички са били  безстрашни и  хладнокръвни  като Дякона. Знаменитият  изследовател  на живота и  делото на  Левски – Николай Хайтов,  проф. д-р Божидар Димитров и други  учени са стигнали  до извода, че поп Кръстьо  няма как да е предал Левски, това им мнение се оснавава на съответните аргументи.  По какъвто и начин  да са се случили нещата е абсурдно за това да се обвинява цял народ. Нали много често се казва  да не слагаме представителите на еди кой си етнос  под  общ  знаменател ? Е, добре. НО това се отнася и  за българите. Предатели има и е имало навсякъде. Предателството за съжаление е  постоянен фактор в човешката история.


   Самият  Левски  също  е  допускалал  грешки, не е бил съвършен: грешка е било, че си е правил снимки в Букурещ. Именно тези снимки са били използвани от преследващите го потери, случката с лозето която споменах също е грешка може би неизбежна ...  Все  пак Левски   и съратниците  му са били хора без революционен опит. На последната   страница  в  тефтерчето си той е написал : „ Народе????” Някои тълкуват това като доказателство, че Левски е обвинявал народа си за своята гибел. Дори да го е  обвинявал,  НЕ трябва да се забравя, че когато е написал въпросното изречение, той е бил в много  тежко положение, без шанс  за спасение.


   Отделни хора може да имат  вина, но целия народ – НЕ. Особено в едно революционно и конспиративно дело. Надали други народи  на  наше място  при тези условия биха се справили по – добре. Българите не са светци, това не означава че трябва  да им  се вменява вина, трябва  да се набляга на техните достойнства, а  не на недостатъците  им – били  реални и преувеличени или  пък мними. Другите  народи също не са светци,  особено западноевропейските – спомнете  си  жестоката колонизация, която са извършили техните управляващи  с  тяхна помощ. Надали те  си посипват  главата с  пепел  заради това. Левски би могъл да бъде предаден във всяка  една страна по света. Трябва ли ние да сме  чак толкова  строги към самите себе си. Според мен  отговорът е НЕ!