Първенец на лъвица
ЛУННА БАЛАДА Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана, шуми непристъпен, загадъчен лес, луната възхожда, на сън позована, луната огрява из пламнала пяна, луната се носи из спомен злочест. Русалки и вили, отдавнашна прелест, всред шеметен танец не пеят и днес, но чудните щерки на пастира Велес в предсмъртни напеви са скритом заплели с косите си златни столетния лес. И там, де изгасна последната вила, синее се извор, заварден с брези, луната едничка тогаз е изпила на нейния поглед бездънната сила, внезапно изгаснал в две сини сълзи. О, девствена бледност, коси позлатени, тез живи води, де луната лъчи - два взора, горящи, искри отразени, два взора неземни, от спомен пленени - са твоите виждащи сини очи! Два взора облюбват жених ненагледен, от толкова века на теб обещан, с избликнали рани, но с поглед победен, сред битва неравна от тебе изведен, последен - в рода си, последен - из бран. И поглед загасващ ти шъпне завета на кръ...