Блогът на Х.

      Според философията на йогите, след физическата смърт, по силата на закона за привличането, душите попадат в онези отвъдни състояниs, които са заслужили през земните си животи. Видът на заниманията им там, както и продължителността на престоя им се намират в зависимост от характера на съответната сфера на съществуване, както и от свободния им избор (на различни места съм чел, че дори след смъртта, в интервала между две прераждания има възможности за постигането на духовен напредък, но не всички се възползват от тези възможности).    Колкото по - развита е една душа, толкова по - приятна сфера обитава и през толкова по - големи периоди от време се въплъщава. Колкото и дълго да трае престоят в съответния задгробен свят, идва момент, в който душата усеща желание да придобие нов опит, да прояви напредъка, който е осъществила до момента и до извърши нов напредък. Понякога души пребиваващи в по - висши сфери решават да се родят отнов...

  През първите месеци от своето съществуване, човешкото същество не прави разлика между себе си и обкръжаващата го действителност. Не разграничава себе си от мама и татко, домашния любимец, легълцето в което спи. В неговото съзнание живото и неживото са едно цяло. В тези първи няколко месеца, бебето няма изградена самоличност. Тоест, става въпрос за състояние подобно на описаното от хора, които са били на прага на смъртта и които се чувстват едно цяло с Всичко. Човек има духовна самоличност, която предшества физическата му и която я надживява.   С времето детето започва да съзнава себе си като създание, което е отделно от околния свят. Постепенно осъзнава и че неговите желания понякога са различни от тези на майка му (например, не винаги когато му се играе тя идва да си поиграе с него).   В детето при взаимодействието му с околните (най - вече с майка му) се развива чувство за "аз". Ражда се егото. Първата година от живота на човека преминава в правене на р...