Блогът на Х.

    В книгата си "Живот без окови", медикът и философ Дийпак Чопра разсъждава върху това дали мислите ни оказват влияние върху обкръжаващия ни свят, и ако да: защо това е така. Той прави сравнение между магнитните полета и между взаимодействията на съзнанията. Примерът се състои в следното, като д-р Чопра отбелязва, че тези примери не са някакви доказателства, просто разсъждения, които навеждат на мисълта, че би могло да съществува вселенско съзнание и че би могла да съществува някаква невидима връзка между отделните човешки съзнания.    Зарядът на един малък подковообразен магнит съществува благодарение на магнитното поле на Земята. Тоест: няма магнитно поле, няма и заряд на магнита. Между тези два магнита има невидима връзка. Земята не би била магнит без магнитното поле на Слънцето, което от своя страна зависи от магнитните сили в галактиката и така нататък до безкрайност. Резултатът: магнитчето в ръката ни е свързано последователно с цялата Вселена....

   Думата "човек" може да се използва в две значения. Едното е обичайното, типичното (като се каже човек и си представяме веднага някакво физическо тяло, същество което се ражда и умира). Другото значение е в смисъл на безсмъртния дух (образ и подобие божие), който използва физическото тяло като средство за духовен прогрес, като стъпало в духовната стълбица.    Духът - истинският Човек. Земният човек (човекът с малко "ч") - частично проявление на Духа (Човека). Човек и човек. Има безсмъртен човек, има и тленен човек, който е изява на Безсмъртния - негова преходна роля. Земният човек е сплав от тленно и Нетленно. Духът е като присадка в определен биологичен носител - тяло. Тяло на бозайник, най - висшият бозайник на планетата, тяло на едно животно, макар и изтънчено и по - развито от другите животни. Духът (Човекът) временно се съединява с тялото на хомо сапиенс (бозайника).   "Тук, в земното животно, Човекът на Духа е загубил своето сам...