Блогът на Х.

          В Индия две от големите философски школи се наричат "адвайта веданта" и "двайта веданта".     Адвайта проповядва едно недуалистично учение, според което няма абсолютно никаква разлика между Космическия Дух и индивидуалния човешки дух. Според това учение само привидно съществуват множество индивидуалности, а всъщност има една единствена Божествена Индивидуалност, която е Единствен Актьор в Космическия Театър. В този Велик Театър, Космическата Душа е единствената реалност и тя играе всички роли, и действително няма такова нещо като отделна човешка душа, която да е различна от Душата на Вселената. Идеята е за 100%-ова тъждественост между индивидуалния и Космическия Аз.   Пръв разпространител на тази философия на запад е Свами Вивекананда (1863 г. -1902 г.) - индуистки гуру и влиятелен социален реформатор в Индия през 19 век. Неговите обиколки в САЩ и Англия събуждат там огромен интерес към индуизма. ...

       "Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази." ( http://triangle.bg/books/1935-09-22-05.1998/1935-12-15-05.html . )   "Срещал съм художници, които, след като са нарисували хубави картини, събудили са обезсърчение и отчаяние в някой посредствен художник, който при излизане от изложбата си казва: „Не си струва да живея. Ще се самоубия!“. Такава мисъл се явява във всеки човек. Казваш: „Ако не забогатея, ще се самоубия. Ако не ме назначат на работа, ще се самоубия. Ако не се оженя за моята възлюбена, ще се самоубия“. Всеки, който не п...

      Според философията на йогите, след физическата смърт, по силата на закона за привличането, душите попадат в онези отвъдни състояниs, които са заслужили през земните си животи. Видът на заниманията им там, както и продължителността на престоя им се намират в зависимост от характера на съответната сфера на съществуване, както и от свободния им избор (на различни места съм чел, че дори след смъртта, в интервала между две прераждания има възможности за постигането на духовен напредък, но не всички се възползват от тези възможности).    Колкото по - развита е една душа, толкова по - приятна сфера обитава и през толкова по - големи периоди от време се въплъщава. Колкото и дълго да трае престоят в съответния задгробен свят, идва момент, в който душата усеща желание да придобие нов опит, да прояви напредъка, който е осъществила до момента и до извърши нов напредък. Понякога души пребиваващи в по - висши сфери решават да се родят отнов...