Блогът на Х.

    В книгата си "Невидимите помощници" , теософа и англикански епископ Чарлз Ледбитър разказ ва случки от дейността на духовно напреднали същности. А ко не всички, то поне повечето са не ангели, а хора в плът и кръв . Души умеещи да напускат временно физическите си тела и да извършват из света съзнателни астрални пътешествия, стремейки се да помагат на изпаднали в нужда. Работата им е под ръководството на неназовани поименно Учители , на които те са окултни ученици . Помощта се осъществява чрез мисловни внушения, които обектът може и да не приеме да следва (те не са налагане на волята на помагача, а са просто вмъкване на мисъл в нечие съзнание, която може да бъде приета или отхвърлена). Помагането се извършва също чрез пълни или частични материализации . Тоест, частично или пълно приемане на човешка форма, която да е видима за очите и/или частично или пълно приемане на форма, която да е осезаема – като това последното позволява да се окаже такава помо...

  „Бунтът на небето“ е обрисуван в интересна светлина в тълкованията на Кейси. Много преди нашата физическа вселена да се появи, всички души и архангели били спътници на Бога, съзнаващи своята индивидуалност и поддържащи общение с Бога. Душите и архангелите имали неограничени сили на сътворци. Всеки от тях бил миниатюрно копие на Бога, с всички Негови способности и възможности. „Бунтът“ бил духовно отклонение на съзнанието, противоречащо на Божия замисъл. Една част от архангелите започнали да съсредоточават все повече енергия върху собствените си индивидуални творения и специфични състояния на съзнанието. В един момент тези ангелски същества започнали да работят срещу божествения замисъл на вселената. Множество ангели и архангели, които поддържали съзнателна връзка със Създателя, разбрали, че много други като тях започват да „забравят“, че са едно с Бога. Те все повече се запленявали от собствените си способности и творения. Когато архангелите се опитали да накарат непокорните дух...

      Прераждане хем не съществува, хем съществува. Човек хем живее само веднъж, хем не живее само веднъж. Зависи от гледната точка. Ако под човек разбираме его-съзнанието и свързаното с него физическо тяло: да, човек живее само един единствен път. Ако под човек разбираме душата, свръхсъзнанието, безсмъртното в нас (което сме призвани да изразяваме все по - пълно от живот в живот), то тогава може да се каже, че човек се преражда и живее множество животи в плът. По - долу прилагам текстове от книги, които разглеждат въпроса за прераждането.   "Прераждането така, както обикновено се разбира не съществува... На Земята вие се смятате за завършени същества. Ала всъщност само една част от вас се проявява посредством физическото ви тяло и мозъка. Останалото остава в духа ви, но е свързано с вас и вие образуване едно цяло... Тогава той ми обясни как една и съща личност никога не се завръща два пъти на Земята. И подробно ми разясни защо това е невъзможно."...

    "Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал...Дълбочина има в човешката душа! Дълбочина и необятност! Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята... Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата... За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна, благодарение на своята връзка с другите души, които са истинск ите й ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те й помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо, изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на Земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора....