Блогът на Х.

  През първите месеци от своето съществуване, човешкото същество не прави разлика между себе си и обкръжаващата го действителност. Не разграничава себе си от мама и татко, домашния любимец, легълцето в което спи. В неговото съзнание живото и неживото са едно цяло. В тези първи няколко месеца, бебето няма изградена самоличност. Тоест, става въпрос за състояние подобно на описаното от хора, които са били на прага на смъртта и които се чувстват едно цяло с Всичко. Човек има духовна самоличност, която предшества физическата му и която я надживява.   С времето детето започва да съзнава себе си като създание, което е отделно от околния свят. Постепенно осъзнава и че неговите желания понякога са различни от тези на майка му (например, не винаги когато му се играе тя идва да си поиграе с него).   В детето при взаимодействието му с околните (най - вече с майка му) се развива чувство за "аз". Ражда се егото. Първата година от живота на човека преминава в правене на р...

   Думата "човек" може да се използва в две значения. Едното е обичайното, типичното (като се каже човек и си представяме веднага някакво физическо тяло, същество което се ражда и умира). Другото значение е в смисъл на безсмъртния дух (образ и подобие божие), който използва физическото тяло като средство за духовен прогрес, като стъпало в духовната стълбица.    Духът - истинският Човек. Земният човек (човекът с малко "ч") - частично проявление на Духа (Човека). Човек и човек. Има безсмъртен човек, има и тленен човек, който е изява на Безсмъртния - негова преходна роля. Земният човек е сплав от тленно и Нетленно. Духът е като присадка в определен биологичен носител - тяло. Тяло на бозайник, най - висшият бозайник на планетата, тяло на едно животно, макар и изтънчено и по - развито от другите животни. Духът (Човекът) временно се съединява с тялото на хомо сапиенс (бозайника).   "Тук, в земното животно, Човекът на Духа е загубил своето сам...