1100 години от битката при Ахелой

Преди около седмица се навършиха точно 1100 г. от паметната битка при р. Ахелой. Кратката ми публикация е посветена именно на това сражение състояло се в Югоизточна България и белязало според някои превръщането на страната ни в империя. Макар че, тя си е била такава още преди това! По времето на цар Симеон Велики (893 - 927г.) държавата ни постига ако не най - широките граници в цялата си история (както по принцип се смята), то поне вторите по широта (Божидар Димитров смята, че България е била най - голяма при Самуил). Названието "империя" не се е наложило у нас, тъй като по времето на социализма се е водила борба с империализма (поне на думи... - СССР си е бил империя и съвсем не миролюбива). Не е било възможно някой български учен да обозначи България от онази епоха със споменатия термин. През 1930г. английският историк Стивън Рънсиман издава книга с заглавие "A history of the first bulgarian empire" ("История на първата българска империя"). Англичанинът нарича Симеон "император на българи и ромеи ", а България " най - великата сила в Европа".

Доказателство за отзвука, който е имала личността на Симеон I в света е например фактът, че днес в Русия има частен неправителствен орден "Симеон Велики", който се дава на хора ръководещи се от принципите на морала и честта и постигащи успехи независимо от трудностите. По времето на Симеон родината ни достига своя апогей в културното и политическото си развитие. В страната ни кипи културна дейност (продължено е започнатото при Борис I Покръстител), постепенно се превръщаме в извор на култура за други страни. Строителството на църкви и дворци, изработването на съкровища също е в подем. Границите на държавата за пръв път се мият от три морета. Територията на България се шири от днешната унгарска столица Будапеща до полуостров Галиполи (в днешна Турция) и от Южна Украйна до днешна Северна Гърция. Българският владетел е наричан от самите византийци "полугрък" заради високата му образованост и заради факта, че е завършил прочутата Магнаурска школа в Константинопол: най - престижното учебно заведение по онова време в света. Тогава много от западноевропейските аристократи дори не могат да пишат и четат. Сражението при р.Ахелой на 20 август 917г. е от най - грандиозните сражения за цялото Средновековие. Начело на българската войска е лично царят. Византийците пък са водени от магистъра Лъв Фока. Византийците не можели да преглътнат засилването на България. Преди това решително сражение също правели опити да унижат страната ни и нейния владетел, да спрат възхода и, само че опитите им се оказали неуспешни и те се надявали в този решителен бой да ни сразят един път завинаги. В крайна сметка сразените били те. Има различни сведения за числеността на двете армии. За българската армия се дават цифри от порядъка на 50 - 70 хиляди души, а за византийската 60 - 80 хиляди души. Сражението за онази епоха е било с впечатляващи размери. Жертвите са около 20 000 души за България и около 60 - 70 хиляди за Византия. Успяват да се спасят с бягство само около 1000 - 2000 ромейски конника, които са били част от отряд невлязъл в бойните действия. Унищожавайки напълно вражеската армия цар Симеон настъпва направо срещу Константинопол. Византия трескаво събира нови войски от всякъде, за да го възпре, но и те са разгромени след нощни действия на българската армия близо до Катасирти. Осуетен е опитът на византийците да прекарат печенегите с кораби през Дунав и да нападнат Мизия, а самите печенеги са отблъснати. Надеждата на византийците техния съюзник Сърбия да им помогне също се оказва напразна. В Сърбия нахлуват войски предвождани от воеводите Сигрица и Мармаис, които я разгромяват изцяло, пленяват владетеля и Петър Гойкинович и поставят на престола човек на Симеон. Трябва да се отбележи, че българският цар преди това е предупреждавал сръбския принц да не сътрудничи на Византия, но той не го е послушал и Симеон естествено решава да си осигури тила предприемайки офанзива срещу сръбското княжество. След Ахелой, Симеон се превръща в пълновластен господар на Балканите и в сериозен претендент за византийския престол, а костите на убитите ромеи личат на бойното поле и 50 години по - късно.