Предава ли се карма през поколенията?

   Предава ли се карма през поколенията? Съществуват две теории във връзка с това може ли кармата да се предава през поколенията или не.

 

 

  Едната теория е: "Да, може." 

  Тя е подкрепяна от руския парапсихолог Сергей Николаевич Лазарев и е подробно развита в поредицата му книги "Диагностика на кармата". Най - общо казано, то се състои в следното: ако се родиш в семейство, в което има завист, а ти самият също си завистлив (от предишни животи още) - то тогава, твоята завист ще бъде усилена (заради наличието и при родителите, дедите). И може да се наложи да понесеш на плещите си, част от кармичната мръсотия, породена от завистта, която да речем баща ти и дядо ти са изпитвали през годините. Тоест, ще плащаш и за своята, и за бащината завист. Ако не завиждаш, съответните кармични програми, няма да ти се лепнат и ти няма да се налага да се чистиш от карма, свързана със завист (нито лична, нито на родова).

   ---

   Другата теория гласи: "Не може кармата да бъде предавана другиму." 

  Най-вече на нея е посветена настоящата ми публикация. 

 

   Според второто разбиране, карма не се предава от човек на човек по наследство или по какъвто и да е било друг начин. Душата се въплъщава в определено семейство, носейки със себе си собствената си карма от миналото (тя прави избора си на раждане с помощта на висши духовни същности, наричани "господари на кармата": изборът е съобразен с това, кое е най - добро за конкретната душа на съответния етап от духовното ѝ развитие). През поколенията се предават различни наследствени белези, но не и карма, гласи още втората теория. Има особености на рода и на нацията, които човек придобива израствайки в съответната среда.

 

   Кармата най-общо казано са последствията от добрите или лошите ни действия. Кармата се предизвиква от нашите действия и от реакциите ни по отношение на случващото се в обкръжаващия свят (включително относно действията на другите). Тоест, сами по себе си проявите на хората около нас не могат да повлияят на нашата карма, но нашата реакция спрямо тези прояви може да го направи. По същия начин нашата реакция спрямо някакво събитие в рода може да доведе до натрупване на определена карма, но причината си е в нас, а не в в нещо, което се предава по наследство, смятат привържениците на коментираното разбиране.

 

 Всяко действие е съпътствано от мисъл. Когато мислим, ние привличаме от пространството сходни мисли, които са създадени от хора, които са мислили по същия начин. Това са мисъл-форми, а не е карма. Отново нашата реакция спрямо тези мисъл-форми ще доведе до натрупването на съответстваща карма (имам предвид важно е дали и доколко ще се поддадем или няма да се поддадем на въздействията). Ако аз завиждам, и ако майка ми и баща ми са изпитвали същото чувство, то мисловната енергия, която те са създали, ще бъде привлечена към мен и ще се прибави към моята завист (ще стана по-завистлив). Не става дума само за породената от тях енергия, а въобще тази от обкръжението, без значение кой я е породил. Просто подобните мисли и емоции се привличат едни към други и се усилват (като да слагаш още дръвца в огъня). Затова и в присъствието на определени хора или когато сме на определени места можем да чувстваме спокойствие, докато при други хора и места сме несигурни и неспокойни, и всичко това без видима причина. Просто тези места или обкръжението на тези хора е наситено с мисловни и емоционални енергийни форми, които ни оказват влияние. Така наистина ако живеем в къщата, в която е живял родът ни от дълго време, в нея ще присъстват определени енергийни натрупвания, според характера на бившите обитатели. И тези енергии може да ни влияят по някакъв начин. Но това не е карма. Кармата се определя от нашите отговори на влиянията.

 

   Когато човек се ражда в семейство при родители, които възпитават в него определени положителни качества или провокират развитието на определени недостатъци, то обикновено именно тази е причината за това човека да се роди именно в съответното семейство. Той е притежавал съответните качества и се е родил във въпросното семейство, което ще му даде възможност за тяхното разгаряне. При положителните качества с цел да ги развие още повече, а при отрицателните - евентуално да разбере по-добре природата им и да ги преодолее. Прекалено горделивият човек може да се роди в семейство на горделиви родители, но той ще носи гордостта си още от преди последното си раждане, а няма да я наследи от родителите си. Така, много вероятните в съвместното им съжителство конфликти, ще създадат възможности и за двете страни да преодолеят прекомерната си гордост. Но също в семейство на свръхгорделиви родители може да се роди и човек в който това качество да отсъства. Тогава целта би била: чрез възпитанието и средата човек да попие от съответните мисли и идеи, и да развие една разумна и умерена гордост и самочувствие. Тук не може да се говори за наследство, а за среда на възпитание и израстване. 

 

   Законът за кармата не може да предизвика незаслужен ответен удар. Ако жертва се окаже някой невинен човек, това не е в следствие от закона за кармата. Ако се случи така, че да ни изглежда, че някой става жертва на извършеното от родителите му, то могат да се допуснат две възможности: 1) жертвата не е чак толкова невинна, колкото ни изглежда (ние не виждаме цялата картина) - т.е., станалото не е случайност, а кармична обусловеност; 2) случващото се не е резултат от действието на закона за кармата, а на други причини, част от които може и да са случайни (тук е удачно да бъдат споменати две разбирания: според единото няма нищо случайно и няма как да пострадаш/да спечелиш по случайност, а според другото - има и случайности в живота ни - т.е., случайно може да пострадаш заради грехове на твои предшественици, без това да е твоя лична карма). 

 

   Всяко нещо си има някаква причина, то е следствие от друго. Често е трудно да се установи тази причина. Дадено нещо може да се случва донякъде заради избори на родителите в миналото и донякъде заради самия човек. Иначе казано: донякъде събитието може да е карма на родителите и донякъде на детето (в такъв случай имаме смесица между семейна и лична карма). Когато някой създава определена карма, от нея може да се облагодетелстват или да пострадат и други хора (според едно разбиране - това задължително би се случило, само и единствено, ако сходна е кармата и на тези, които пострадват или се облагодетелстват от въпросната  чужда карма; според друго разбиране - някой може и съвсем случайно да пострада или да преживее приятни неща заради чужда - карма, без да заслужава болката или пък щастието). 

 

   Човек взема решения, които сами по себе пораждат определени резултати. Когато ти се случва нещо не е лесно да се ориентираш за това откъде са започнали тези резултати, къде е започнало тяхното енергийно пораждане преди те да се материализират. Освен това, хората с мислите и действията си, могат в определена степен да изменят вече съществуващите причинно-следствени връзки и на астрално ниво да променят очертаващия се към момента изход от някаква ситуация (тоест, могат в една или друга степен да предотвратят материализирането на определени последствия, да изменят бъдещето си докато то още е само на ниво енергия и не е станало тяхно настояще).

 

   Хората често приписват свои качества на околните, проектират ги върху тях. Правят го не само относно роднините, но спрямо всички. Това са например отрицателни качества, чието съществуване те не желаят да признаят в себе си и забелязвайки ги дори в малка степен в другите ги преувеличават. При роднините, човек по принцип очаква да има повече общи черти и по-лесно си признава, ако съществуват общи негативни. Ако сме възпитани в определени ценности е по - вероятно да притежаваме дадени качества, което ако е така - не означава, че възпиталите ни са ни предали от своята карма... Обаче те определено са повлияли върху начина, по който ние самите градим своята собствена карма чрез своите мисли, чувства и постъпки. Иначе казано, ако в умовете на децата си, волно или неволно вградиш определени модели на светоусещане, това е предпоставка те да трупат определена приятна им или неприятна им карма. Но това същевременно се явява предпоставка и ти самия да трупаш един или друг тип карма, иначе заради приноса ти към техния начин на възприятие на света.