Предава ли се карма през поколенията?

Предава ли се карма през поколенията? Съществуват две теории във връзка с това може ли кармата да се предава през поколенията или не.

Едната теория е: "Да, може." Тя е подкрепяна от руския парапсихолог Сергей Николаевич Лазарев и е подробно развита в поредицата му книги "Диагностика на кармата". Най - общо казано, то се състои в следното: ако се родиш в семейство, в което има завист, а ти самият също си завистлив - то тогава, твоята завист ще бъде усилена (ще получиш съответния тип карма) и може да се наложи да понесеш на плещите си, част от кармичната мръсотия, породена от завистта, която да речем баща ти е изпитвал. Тоест, ще плащаш и за своята и за бащината завист. Ако не завиждаш, съответните кармични програми, няма да ти се лепнат и ти няма да се налага да се чистиш от карма, свързана със завист (нито своя, нито на предците).

Другата теория гласи: "Не може кармата да бъде предавана другиму." Главно на нея е посветена най - вече настоящата ми публикация. 

Според второто разбиране, карма не се предава от човек на човек по наследство или по какъвто и да е било друг начин. Душата се въплъщава в определено семейство, носейки със себе си собствената си карма от миналото (тя прави избора си на раждане с помощта на висши духовни същности, наричани "господари на кармата": изборът е съобразен с това, кое е най - добро за конкретната душа на съответния етап от духовното и развитие). През поколенията се предават различни наследствени белези, но не и карма, гласи още втората теория. Има белези на рода и на нацията, които човек придобива израствайки в съответната среда.

Кармата най-общо казано са последствията от действията ни - добри или лоши. Кармата се предизвиква от нашите действия и от реакциите ни по отношение на случващото се към обкръжаващия свят (включително действията на другите). Тоест, сами по себе си действията на хората около нас не могат да повлияят на нашата карма, но нашата реакция спрямо тези действия може да го направи. По същия начин нашата реакция спрямо някакво събитие в рода може да доведе до натрупване на определена карма, но причината е в нас, а не в в нещо, което се придава по наследство, смятат привържениците на коментираното разбиране.

Всяко действие е съпътствано от мисъл. Когато мислим, ние привличаме от пространството сходни мисли, които са създадени от хора, които са мислили по същия начин. Това са мисъл-форми, а не е карма. Отново нашата реакция спрямо тези мисъл-форми ще доведе до натрупването на съответната според реакцията ни карма. Ако аз завиждам, и ако майка ми и баща ми са изпитвали същото чувство, то мисловната енергия, която те са създали, ще бъде привлечена към мен и ще се прибави към моята завист. Но всъщност не само породената от тях енергия, а въобще тази от обкръжението, без значение кой я е породил. Просто подобните мисли и емоции се привличат едни към други и се усилват. Затова и в присъствието на определени хора или когато сме на определени места можем да чувстваме спокойствие, докато при други хора и места сме несигурни и неспокойни, и всичко това без видима причина. Просто тези места или обкръжението на тези хора е наситено с мисловни и емоционални енергийни форми, които ни оказват влияние. Така наистина ако живеем в къщата, в която е живял родът ни от дълго време, в нея ще присъстват определени енергийни натрупвания, според характера на бившите обитатели. И тези енергии ще ни влияят. Но това не е карма. Кармата се определя от нашите реакции.

Всъщност, когато човек се ражда в семейство при родители, които възпитават в него определени положителни качества или провокират развитието на определени недостатъци, то обикновено именно това е причината за това човека да се роди именно в това семейство. Той е притежавал съответните качества и се е родил в това семейство, което ще му даде възможност за тяхното разгаряне. При положителните качества с цел да ги развие още повече, а при отрицателните - евентуално да разбере по-добре природата им и да ги преодолее. Прекалено горделивият човек може да се роди в семейство на горделиви родители, но той ще носи гордостта си още от преди последното си раждане, а няма да я наследи от родителите си. Така, много вероятните в съвместното им съжителство конфликти, ще създадат възможности и за двете страни да преодолеят прекомерната си гордост. Но също в семейство на свръхгорделиви родители може да се роди и човек в който това качество да отсъства. Тогава целта би била: чрез възпитанието и средата човек да попие от съответните мисли и идеи, и да развие една разумна и умерена гордост и самочувствие. Тук не може да се говори за наследство, а за среда на възпитание и израстване. 

Законът за кармата не може да предизвика незаслужен ответен удар. Ако жертва се окаже някой невинен човек, това не е в следствие от закона за кармата. Ако се случи така, че да ни изглежда, че някой става жертва на извършеното от родителите му, то могат да се допуснат две възможности: 1) жертвата не е чак толкова невинна, колкото ни изглежда; 2) случващото се не е резултат от действието на закона за кармата, а на други причини, част от които може да са и случайни (тук отново може да бъдат споменати две теории: според едната няма нищо случайно, а според другата - има и случайности - т.е., случайно може да пострадаш заради действия на твои предшественици, без това да е твоя карма). 

Всяко последствие си има някаква причина, то е резултат от нещо. Често е трудно да се установи тази причина точно. Дадено нещо може да се случва донякъде заради избори на родителите в миналото и донякъде заради самия човек. Иначе казано: донякъде събитието може да е карма на родителите и донякъде на детето. Когато някой създава определена карма, от нея може да се облагодетелстват или да пострадат и други хора (според едно разбиране - това задължително би се случило, само и единствено, ако такава е кармата и на тези, които пострадват или се облагодетелстват от въпросната  чужда карма, а според друго разбиране - някой може и съвсем случайно да пострада или да преживее приятни неща заради чужда карма, без да заслужава). 

Човек може да взема решения, които решения сами по себе си се явяват причини за определени случки. Всички хора постоянно вземат решения и когато ни се случва нещо не е лесно да се ориентираш за това откъде е започнало всичко, което се случва в живота им. Освен това, хората с мислите и действията си, могат в определена степен да изменят вече съществуващите причинно-следствени връзки и на астрално ниво да променят очертания към момента изход от някаква ситуация (тоест, могат в една или друга степен да предотвратят материализирането на определени последствия).

Човек често приписва свои качества на околните. Не само на роднините, но на всички. Това може да са например отрицателни качества, чието съществуване той не желае да признае в себе си и забелязвайки ги дори в малка степен в другите ги преувеличава. При роднините, човек по принцип очаква да има повече общи черти и по-лесно си признава, ако такива съществуват. Ако сме израснали, възпитани в определени ценности е по - вероятно да притежаваме дадени качества, което ако е така - не означава, че възпиталите ни са ни предали от своята карма, но определено са повлияли върху начина, по който ние самите създаваме своята собствена карма чрез своите мисли, чувства и постъпки.