За личността на Българоубиеца

Всеки филм си има своите добри и лоши герои. В българския исторически филм "Цар Самуил срещу Василий II" (образно казано), източноримският император Василий II Македонец (роден в Константинопол през 958 г.) е главният злодей. Той има значима роля за това България да изчезне от картата на Европа за повече от 160 години (българският народ бива изправен пред едното от двете най - тежки изпитания в своята история; резултатите от византийското владичество са много повече негативни, отколкото позитивни). Императорът от т.нар. "Македонска" династия (чудно защо днес покрай Вардар не претендират да е техен), с цената на колосално военно напрежение, използвайки както цялата военна мощ на империята, така и жестоки, нечовешки методи на завоевание сбъдва бляновете на редица византийски василевси преди него. С право може да бъде наречен не само Българоубиец, но и Българийоубиец.

В настоящата публикация представям малко известни сведения за личността на този владетел, който е главният противник на славния ни орел цар Самуил. В сблъсъка на две ярки фигури, на двама императори, за българско съжаление печели Василий.

"Масовото ослепяване на пленници във войната с България печели на Василий II определението на „човек, за когото нямаше непозволена жестокост“. Постъпката му се обяснява и с държавнически мотиви: осакатяването на българските бойци е обичайно наказание за бунт срещу законния владетел, както византийците разглеждат действията на Самуил след детронирането на Борис II от Йоан I Цимисхий. Като алтернатива на убийството, ослепяването се сочи като „по-хуманно наказание“ над едноверци-християни, необходимо за неутрализиране на съпротивата срещу византийските войски.

Познанията за личните качества на Василий II произлизат основно от хрониста Михаил Псел, негов съвременник. Подир Псел и историците от по-ново време описват императора като суров и страховит воин, презиращ науките и литературата до степен да не владее безукорно граматиката. Тази характеристика се отнася за късните му години и се поставя в контраст както с начина на живот на изнежените му предци, така и със собствената му младост, когато самият Василий се отдава на разгулен живот. Коренната промяна в характера му настъпва в резултат от въстанията на Склир и Фока, които поставят под въпрос не само властта, но и физическото му оцеляване. Тогава Василий заменя развлеченията с краен аскетизъм и пестеливост, граничещи със самоунижение.

Свидетел на два дворцови преврата, организирани от майка му, Василий остава неженен до края на дните си. Освен във властовите му амбиции и в опасенията от нежелана намеса на бъдещата съпруга и семейството ѝ в имперските дела, мотивите за безбрачието му се търсят и в чувство за християнско благочестие, за което говори друг хронист, Яхия Антиохийски, и което е силно развито вероятно под влияние на втория му баща Никифор II Фока. Според Адемар от Шабан Василий дава обет, че ще стане монах, ако надвие българите." 1

"Каква е обстановката в самата Византийска империя в онези години? Победата над Варда Склир в първата гражданска война* стабилизира властта на Василий II, който все повече се стреми да отхвърли опекунството на властния паракимомен** Василий. Както основателно отбелязва Д. Димитров, именно в тези години "се оформя характерът на младия Василий - отхвърлил разкоша и удоволствията на дворцовия живот, императорът се изгражда като аскетична натура, суров, жесток, властен, мнителен, мълчалив, съчетаващ в себе си качествата на воин, монах и администратор." Михаил Псел го описва като нисък, но силен физически и изключително издръжлив, с красиво овално лице, светлосини очи, кестенява брада и коса. Императорът не бил оратор, а по - скоро човек на действието - речта му била накъсана от кратки паузи и, по думите на Псел, говорел като селянин, а не като образован човек. Отношението на Псел към него е по - скоро отрицателно, макар и да признава заслугите му за укрепването и разширяването на империята. Младият василевс проявява волевите си качества на абсолютен монарх още при първото голямо предизвикателство в живота си... Отношенията с могъщия паракимомен след 882 г. постепенно се обтягат, а през 985 г. Василий е арестуван и изпратен на заточение, имуществото му е конфискувано, влиянието му двореца и държавата е елиминирано. Популярният военачалник Варда Фока е назначен за дукс на пограничната тема Антиохия, а върховен повелител на имперските войски става самият император. По този начин Василий II накърнява интересите както на доскорошната дворцова върхушка, така и на средите начело на т.нар. военна аристокрация." 2

На този владетел не са му липсвали смелост и авантюризъм, и същевременно предпазливост. Неслучайно успява да сломи съпротивата на мощното българско царство. Бил е и предвидлив: запазва данъците такива каквито са били по времето на Първото българско царство. Това положение съществува до смъртта му през 1025 г. По - късното вдигане на данъците се превръща в сериозна предпоставка за въстания сред покорените българи. Данъците и техните размери винаги са били сериозен повод за негодувание и дори за бунтове.

"През есента на 1017 г. Василий II потегля отново към Битоля и Преспа, като превзема укрепената царска резиденция („василия“) Сетина, дн. с. Сетино (грц. Σκοπός / Скопос, до 1926 г. Σέτινα), близо до дн. Лерин (Флорина, Гърция) на североизток. Там императорът намира много жито и други военновременни запаси, събирани още при Самуил. Иван Владислав прави опит да въвлече противника в капан и почти успява! Византийските пълководци, командващи авангарда, попадат в устроената от българите засада. При възможността да бъде повторена катастрофата от 986 г. Василий II играе „ва банк“ и сам авантюристично повежда атаката. Появата и самото име на жестокия император всява деморализация у обикновените войници – наместо да обградят противника, с викове „Бягайте, [идва] царят!“ те панически напускат полесражението и обричат останалата войска на неминуемо поражение. Иван Владислав не съумява да овладее положението, ромеите избиват бягащите българи, в плен пада неизвестен по име племенник (грц. „анепсиос“) на царя със своя елитен отряд от 200 тежковъоръжени конници. Падането на Сетина създава пряка заплаха за близката Преспа, но и след тази решителна победа Василий II обаче отново предвидливо се отказва от по-нататъшни действия в планините. След неговото оттегляне българите въстановят своя контрол над Леринското поле и околните крепости." 2

След капитулацията на славното ни царство през 1018 г., слабите хърватски и сръбски князе изразяват покорството си пред страшния завоевател. Така на практика, за пръв път от заселването на славянските племена на юг от Дунава през първите десетилетия на VII век, империята успява да наложи властта си над Балканския полуостров.Ако България в края на 14-ти век имаше силата на България от времето на Самуил, нямаше да падне под турско робство (или каквото друго определение предпочитате за този мрачен период от историята ни) и щеше да направи на пух и прах нашествениците. А ако Византия беше със силата на Византия от времето на Василий II, те въобще нямаше да помиришат Балканите. Народът го е казал много добре: "Двама се карат, трети печели." 

___________________________

          

Пояснителни бележки:

* Първата гражданска война във Византия по времето на Василий се състои в периода 976 - 979 г.

**Паракимомен - личен служител и охранител на владетеля, "началник на царските спални".

Ползвани източници: 

1."Василий II Българоубиец                                                                                                           (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9_II_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B5%D1%86.)

 

 2. Павлов, Пламен. "Векът на цар Самуил" (стр. 112, 113, 195),  изд. "Изток-Запад, 2014 г. (http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/pl_pavlov%20-%20vekut_na%20samuil%20-%20pdf.pdf).