За автора на блога

   "Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно". Е. Блаватска, "Тайната Доктрина", т.III, стр.401.
 
   Аз съм си аз. Аз съм си най - големият авторитет в живота, макар и не абсолютен. Нямам 100% вяра на никой човек (живял или  живеещ). Мога да харесам 99 неща в дадено нещо и да не харесам едно. Мога да посоча (от моята камбанария) 99 неща за лоши в еди какво си и да преценя като добро 1  (макар че съм доста наясно с относителността на понятията "добро" и "лошо" и не спирам да бъда наясно, дори когато не уточнявам тази си яснота по отношение на приятни или неприятни ми неща; даже когато изразявам позитивни или негативни мои настроения съм наясно в същия момент или малко след това, че нещата са относителни, че всяко нещо си има причина и т.н.). Не робувам (поне не изцяло) на авторитети, партии, религии, футболни клубове, книги. Без значение какви симпатии или антипатии имам, или какви мнения имам, те не са абсолютни, не са тотално твърди. Стремя се към гъвкавост на съзнанието и към разглеждане на нещата поне от два ъгъла. Обичам да задълбавам във вълнуващите ме въпроси, да ги разчепквам. Ако подкрепям нещо, подкрепям го толкова доколкото мога и чувствам и мисля за правилно, което не означава, че бих го подкрепил и в бъдеще, нито че ако подкрепя една проява на един човек, съм длъжен да съм настроен одобрително към всички негови прояви. Не се чувствам длъжен да вярвам напълно в нещо, само защото го е казал някой голям духовен учител (ако ще и да е най - популярният, ако ще и много позитивно да са ми въздействали словата му) - какво остава за политически личности или други непретендиращи да са просветлени и на практика непросветлени същества, каквото съм и аз. 

   Не изпитвам като цяло трепетно благоговение и умиление пред нито един авторитет или идеология, нито се чувствам длъжен да се съобразявам с негови думи и заповеди, освен ако аз самият не сметна и не почувствам за нужно да се съобразя (без значение дали е духовен или не този авторитет). Без значение дали и доколко цитирам или не съответния човек, дали и доколко критикувам или хваля съответния човек, и без значение дали се въздържам от такива неща, и дали и доколко съм съгласен с/убеден в идеите му.
Досега не съм срещнал нито един човек или пък философия за живота, които да са в тотално съответствие на моите размисли, желания, предположения (тоест на личностните ми особености), а и да срещна, пак няма да се чувствам длъжен да им се подчинявам на 100%, да се съгласявам с тях напълно и всякога, САМО заради съвпаденията ни към определен момент от време или САМО заради това, че в нещо те са повече от мен (повече от мен по отношение духовни знания, духовна извисеност, пари, визия, интелект...). Нямам и проблем да признавам чужди постижения и мои грешки.