За страстите, страданията и освобождението - част I

КРАТЪК ПРЕДГОВОР

Настоящето ми творение е дълго и затова съм го разделил на две части. На мнозина може да им се стори и сложно. Засега, това е втората по размер и първата по сложност статия (може би и по значимост), която съм публикувал в Интернет от първата ми блогърска изява през 2008 г. насам (тя беше в друг сайт). Който смята, че ще го натовари психически, че ще му причини излишно объркване, нека да спре дотук...  Статията съдържа някои основни знания от източни и западни духовни учения (плюс мои разсъждения) - знания касаеща човешките страсти и страдания, живота след смъртта, смисъла на живота, постигането на духовна свобода. Засягам пространни и дълбоки теми, които от зората на цивилизацията до сега, малко или много са вълнували и продължават да вълнуват мнозина. Пожелавам Ви приятно четене.

ИЗЛОЖЕНИЕ.

Според част от будистите, когато Буда прозрял причината за несъвършеното и неудовлетворително съществуване на огромната част от хората, изрекъл следните думи: „"В търсене, без да открия строителя на дома, живях живот след живот. Колко болезнено бе да се раждаш отново и отново! Сега те видях, строителю на дома, и повече не ще успееш да строиш". (Дхаммапада, 153 - 4).” "„И това, о монаси, е Истината за възникването на страданието. Именно жаждата или страстното желание [танха, tanha] води до повтарящото се съществуване и тя е свързана със страстен апетит, и търси все нови удоволствия ту тук, ту там, и това е жаждата за сетивни удоволствия, жаждата за съществуване, жаждата за несъществуване” (S V 421). Така именно жаждата или страстното желание задвижват цялата съвкупност на страданието. Думата танха означава буквално „жажда” и това значение и придава особена живост. Техническото и значение обаче е „страстно желание” или „жадуване”. В смисъл че е никога непостигащо задоволяване страстно желание, „търсещо все нови удоволствия, ту тук, ту там”, не само в този живот, но в следващите животи, и така се стига до повтарящото се съществуване”."  (Из „Буда”, изд. „Захарий Стоянов, стр.112; стр. 116-117; пояснението в цитата е на авторът Майкъл Каритърс).

Страстното жадуване за едно или друго нещо е строителят на дома, за който е говорил основателят на будизма. Жадуването според Буда е една от причините за изпълненото с дукха човешко съществуване („дукха” е термин, който най – често се превежда като страдание, но също и като неудовлетвореност, стрес, страх, дискомфорт...). Жадуването за едни или други обекти и усещания, притегля душата към тях и става причина за връщането и в материята. Строителят на дома (страстното жадуване) приковава душите към безначалния цикъл на раждане и смърт. Но как е започнал целият този цикъл? Според създателя на будизма: „...невежеството е коренът на всички злини; дванадесетте звена Нидана. В началото има сляпо и безсъзнателно съществуване; в това море на неведението има раздвижване на образуване и устройство. От тези вълнения, формиращи и организиращи, възниква осъзнаването или чувствата. Чувствата създават организмите, които съществуват като индивидуални същества. Тези организми развиват шестте сфери на познанието – петте сетива и разума. Шестте сфери осъществяват контакта с заобикалящите предмети. Допирът поражда усещането. Усещането създава жаждата за обособяване на съществуването. Жаждата за живот води до пораждане на привързаност към предметите. Тази връзка довежда до развитие на себелюбието. Себелюбието се запазва и в следващите прераждания. Възраждането на себичността е причината за страданието, старостта, болестите и смъртта. Те докарват до страдание, тревога и отчаяние.” (Откъс от „Сказания за Буда”, стр. 74-75. Съставител и издател: Мария Арабаджиева). Будисткият термин „нидана”, който се споменава в книгата на г-жа Арабаджиева означава звено от причинно-следствените зависимости във веригата от прераждания (самсара). Според будистите тази верига държи човека в света на страданията и може да бъде разкъсана само със силата на волята, която да спре създаването на предпоставки за бъдещи прераждания.

Като част от този цикъл, наречен самсара, е не само материалният ни свят, но и още пет други свята : по – фини от него, обиталища на безплътни духовни същности. Боговете и полубоговете са част от споменатите безплътни духовни същности. Те живеят много по – приятно от обитателите на нашия свят и несравнимо по – щастливо от душите в адската сфера на съществуване. Животът им е приказен. Но дори те не са напълно лишени от невежество : поради това не са абсолютно застраховани от ново попадане в материята...(т.е. не са застраховани от грехопадение, казано по християнски). Не им е напълно чужда неудовлетвореността. Те също като нас са в самсара. Съгласно будизма, боговете живеят изпълнени от радост и заобиколени от изобилие, но забравят да практикуват дхарма и така изчерпват своята добра карма. В резултат на въпросното изчерпване, те попадат отново в материята. Дхарма е дума на езика девангари, която дума означава следното:  „това, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата“, „Реда и Естествения ред”, „универсален закон за живота, правило и начин на поведение, които са необходими за постигане на естествения ред на нещата”, „свещеният закон”. Ако трябва да си послужа с християнска терминология, ще кажа за практикуването на дхарма и попадането в материята, следното : ако се намираш в рая и нарушиш божиите заповеди, то тогава ще извършиш грях, който ще доведе до изгонването ти от райската градина и заживяването ти на сравнително неприятната за живеене Земя (която обаче е по - благоприятна за духовно израстване от другите сфери на съществувание). За будистите Дхарма е онова, което може да ги избави от прегрешения, злини и печал. Тя е техният Спасител, тяхното съблюдаване на божиите заповеди. Касае се за будисткият морален кодекс.

Превръщането на удоволствията в смисъл на живота, зависимостта от тях представлява строител на дома (иначе казано : строител на духовния ни затвор). Страстното желание за приятни преживявания – това е проявление на жаждата за съществуване. А проявления на жаждата за несъществуване пък са : страстното желание на устремилия се към просветление човек да се освободи от кръговрата на преражданията час по - скоро, също и отвращението, нежеланието на човек за преживяване на неприятности. Част от категорията „жажда за несъществуване” (също представляваща създател на духовни окови) са и следните желания: желанието на човек да не съществува (без това да е обвързано задължително с идея за самоубийство), както и желанието за самоубийство. Тоест, според будизма, пречка за просветлението е и страстното желание за живеене, и страстното желание за неживеене.

Човешкото око е ненаситно. Алчността е нещо, което ни оплита в мрежата на Майа (Илюзията, Матрицата) и ни носи много страдания... „Ненаситните желания – това е робството на човека.” (Цитат №700 от „Заветите на Учителя Дънов”, Иванка Стоилова). Колкото по - лесно се задоволява човек, толкова по - лесно е да бъде щастлив (и обратното).

Освен страстното жадуване, причина за страданията ни е и авидя (невежество, заблуждение) – авидя е заблуждение относно истинската същност на нещата (в това число и истинската природа на човека). Заблуждение относно истинската реалност, което заблуждение влече след себе си жадуване за съществуване или несъществуване; усещането и мисленето, че човек е нещо напълно отделно от Космоса представляват заблуждения. Ще си позволя едно лингвистично отклонение, което обаче ме оставя в рамките на представеното до момента : в английския език (един от индоевропейските езици), думата "avid" [`əevid – т.е. ъевид], има следните значения : жаден, алчен, лаком, ненаситен (все неща, обусловени от духовно невежество). Значението на английската дума “avid” , изглежда произтича от смисъла на прамайка и „авидя” и на нещата, касаещи тясно тази санскритска дума. В българския език (също с корени в санскрит), има глагол „видя” – видя, виждам (има физическо виждане, но има и духовно). Философски превод на „авидя” : „не видя, не виждам” (слепотата също не е само физическа).

При йогите, понятието „авидя” има значение на това да не знаеш определени духовни истини. В будизма обаче, терминът "авидя" не се използва в смисъл на неинформираност (както е при йогите), а се употребява за липсата на дълбоко проникновение, липсата на дълбоко усещане за истинската, висшата реалност (която е трансцендентална), използва се за липсата на прозорливост присъща на просветлените същества. Докато не се освободим от авидя, дукха ще ни съпътства като сянка.

Невежеството изчезва напълно, когато бъде заличено напълно лъжовното усещане на индивидуалността, че тя е нещо отделно от Цялото (Бог), че има свое самостоятелно независимо битие и когато тя започне напълно да се изживява като Едно с Цялото, загубвайки чувството за отделен аз („Аз и Отец едно сме”, казал е Христос).

Следната връзка държи душите ни в самсара (кръговрата на преражданията) : авидя (невежество) – танха (жадуване) – упадана (привързване към определени обекти в резултат на жадуването за определени усещания и жадуването за избягването на други усещания) – дукха (страдание, неудовлетвореност). Неудовлетвореността, влече след себе си ново жадуване, то пък ново привързване, а след новото привързване идва отново болката. Изходът е в постепенно намаляване на невежеството и привързаностите. 

Ватсяяна (друг последовател на Буда), коментирайки индуисткия текст „Няя-сутра бхашя”, посочва желанието, завистта и привързаността като недостатъци и като фактори приковаващи душите към безначалния цикъл на раждане и смърт. 
Според великия будистки учител Гампопа (1079 - 1153), който е един от основателите на школата Кагю на тибетския будизъм, самсара се отличава със следните три черти: 1.Природата и е пустота 2. Проявлението и е илюзия 3. Характеристиката и е страдание.

Привързаността поражда и страх, а страхът благоприятства възникването и разрастването на конфликтите в душите на хората - съответно в отношенията им (каквото вътре, такова и вън). Привързаност и любов, не са тъждествени неща. Невежеството и произтичащият от него страх, предизвикват агресия. Хората нараняват самите себе си, а от това тяхно поведение може да страдат и други хора. Хората нараняват други същества, а в крайна сметка от това страдат и самите те, защото всичко се връща като бумеранг ("каквото посееш, това ще пожънеш" е казано в Светото Писание).

Из „Любов и сексуалност” – част първа, стр.31, Михаил Иванов (ученик на Дънов) : „Страхът да не загубим притежанията си е причина за всички наши недоразумения. Страх ви е да не загубите някой, когото обичате и си мислите че той е ваша собственост, но всъщност той не ви принадлежи. Вие използвате всяко възможно средство, за да го задържите, тормозите го и го тероризирате, опитвате се да му наложите волята си, но всичко, което постигате е безпорядък.”(http://www.realpeacework-akademie.info/graz/bg/eB/BG-LoveSexuality-Vol1.pdf).

   "Вашите деца не са ваши чада. 
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. 
   Идват чрез вас, но не са из вас. 
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат."

Из книгата "Пророкът", притча "За децата", автор Халил Джубран (http://margaritta.net/07slovo01.htm).

Пълното спокойствие на ума при постигането на освобождение (мокша) от веригата на кръговрата на преражданията, се нарича нирвана (също така просветление, пробуждане и т.н.). Нирвана бележи края на самсара. Нирвана е състояние на нестрадане, преживяване на най-висше щастие и единение с божественото. Думата „нирвана” („nibbāna” - на индоарийския език пали), означава "угасване". В будистки контекст това угасване е спокойствието на ума след изчезването на бушуващите делюзии, алчност и ненавист. Делюзиите са крайни фантазии, представи и вярвания в неща, които не отговарят на реалността. Делюзията е силното убеждение, което присъства при индивиди с делюзивни състояния, което убеждение не може да бъде повлияно от реални доказателства. Това е патология, която засяга по-силно представите, отколкото илюзията или други възприятелни усещания. Мокша (освобождението от самсара), е преминаване отвъд съществуването в света на явленията, състояние на висше съзнание, в което материята, енергията, времето, пространството, причинността (карма) и други черти на реалността, позната чрез сетивата, се разбират като част от космическата илюзия (Мая). Мокша се преживява  като изчезване на чувството за „аз“ като егоистична личност : чрез това преживяване се разкрива вечният чист дух, който се намира в същността на битието.  Мокша се разбира като крайното освобождение от светското разбиране за аза, разхлабването на хватката на двойствеността, която е неизменна част от живота в света на явленията и осъзнаване на фундаменталната природа на аза, която е съществуване-съзнание-блаженство (сатчитананда), преживяване, което е неописуемо и отвъд сетивата.

Като инструменти за постигането на нирвана, Буда е препоръчвал по – леки морални правила за светските будисти и аскетизъм за будистките монаси (но не толкова краен аскетизъм, на който той самият се е бил подложил в един период от своето търсене на начин да се освободи от страданията...; прозрял е, че този краен аскетизъм не е търсеният от него изход от мрежата на страданията).

Съвети на будисткия учител Согиал Римпоче във връзка с това как човек да се превърне в просветлен : “Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.”  (из "Тибетска книга за живота и смъртта":http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F1%EE%E3%E8%E0%EB).

В книгата "Карма йога" на Свами Вивекананда се обяснява за човешката мотивация за работа и постигането на просветление. Чел съм, че от четирите Йога пътеки (всяка от които, водеща към просветление), Карма йога е най - лесната и  най - удобната за повечето от духовно търсещите. Накратко, пътеката представлява : стремеж към това душевното ти състояние да не зависи от наградата или отплатата, която би получил; стремеж към действия без егоистични подбуди и лични предпочитания, изпълняване на задълженията по безсебичен начин, посвещаване на добрите деяния на Бог (тоест вършенето им с идеята, че така служиш на Бог, че си негов инструмент; благодарене за това, че ти е дадена възможността да направиш съответното добро).(Линк:http://www.ramakrishnavivekananda-bg.info/Karma%20Yoga/Karma%20Yoga.htm)

Думи на Учителя Дънов във връзка с постигането на щастие , които думи може да бъдат съотнесени към нирвана, защото тя е едно висше щастие (пояснението в скобите е мое): „При това съприкосновение с Безграничния /тоест, когато човек обича Бога и проявява заложените в душата му добродетели/ ще почувствате онова щастие, сила, подмладяване, което искате! В Любовта към Бога е щастието на човека. Хиляди пътища има към щастието, но по – прав и чист от този няма. Аз съм минал по него, познавам го и ви съветвам да го следвате.” (Из сборника „За добродетелите и успеха” (стр. 50), съставител д-р Светла Балтова.) Да обичаш Бога все повече означава, любовта в душата ти да става все по - силна, безкористна и обхватна.

Прилики между обикновен и просветлен човек :

1. И двамата в същността си са океана на съзнанието (от гледна точка на адвайта веданта - недуалистично индуистко учение, проповядващо че между индивидуалния аз и  Върховния Дух на вселената няма никаква разлика - тоест, че реално всички сме един единствен Дух).

2. И двамата носят в себе си велико щастие.

Разлики между обикновен и просветлен човек :

1. Непробуденият не знае и/или не преживява това, че той всъщност е самият океан на съзнанието и се отъждествява с вълната, мислейки си, че е нещо отделно от океана. Той е като риба, която плува в океана и казва:"Искам да пия". Има нужда някой да му дава любов, търси щастие (в което няма лошо - това е част от Пътя).

2.  Пробуденият няма потребност някой да му засвидетелства любов, не търси щастие - преживява себе си като плуващ в океан от щастие, като разтворен в океан от любов, като самия океан на съзнанието. Пробуденият знае истинската си същност, живее я и гледната му точка е от океана на съзнанието.

Когато човек се освободи от веригите на самсара, ще стане безсмъртно същество – ще има вечен живот (той си е безсмъртен по дух, но тогава ще е извън болезнения цикъл раждане – смърт, ще е победил заблужденията си напълно, ще е победил смъртта).

Освободилата се от невежеството душа, ще може  да пребивава на честотата на атмичния свят. Според една теория (по – популярната), атмичният свят е най – висшият във Вселената ни (седмо небе / седмо вибраторно ниво – характеризира се с нелокалност, необусловеност, празнота). Пако Рабан (в книгата „Траектория – от един живот към друг”, стр. 84), определя това ниво на мирозданието, като състояние в което душата е „лице в лице с Бога” и е „в екстаза на единението с Цялото”. Той нарича атмичния свят „светлинен извор с неимоверен блясък”, „фар на добротата и на справедливостта в който /душата/ ще се стопи, за да намери върховното щастие в изначалното единство.” Тези думи на Рабан ме подсещат за следния интересен откъс от филма „Фонтанът” от 2006 г.: http://vbox7.com/play:5c480d7a .
Под стопяване на душата се има придвид не прекратяване на нейното съществуване като индивидуалност, а се визира стопяване на егоизма, разтапяне на илюзиите характерни за по – грубите светове. Атмичният свят (наричан и Свят на Бога), прониква в шестте по-нисши свята, но се простира и извън тях. Всяко едно от седемте нива на Вселената е "населено" от същества намиращи се на различни стъпала в еволюцията си, като пребиваването на съответното ниво и контактът с неговите същности изисква съответстваща висота на вибриране и нравственост у пътешественика, за да може той да се добере до там. Тези светове не са поставени един над друг, а взаимно се проникват, като всеки по-висш свят обхваща по - плътните и излиза извън рамките им. В песента „Заредени” на Ice Cream се пее „последната ни спирка е седмото небе” (поне в настоящия космически цикъл, бих добавил аз). 
Според друга версия (по – непопулярна), има още 5 свята, по – висши от атмичния (Дънов е казал, че според него телата на човека не са 7, а 12; 12 е и бройката на световете във Вселената и според втората версия).

Антон Шандор Ла Вей е създател на църквата на Сатаната в САЩ. В неговото учение, невежеството също е зло. В Лавейовия сатанизъм, смъртните гряхове са девет на брой. Тъпотата е най – големият смъртен грях от деветте (тъпотата пък има отношение към незнаенето на определени неща). В този ред на мисли, може да се каже, че духовното невежество (невежеството в споменатия по - горе будистки смисъл), представлява духовна тъпота. Ние идваме в този свят, за да поумняваме духовно (сиреч да намаляваме невежеството си, да намаляваме духовната си тъпота за сметка на увеличаване на духовната ни интелигентност).

И за християните от евангелската петдесятна църква, невежеството е нещо лошо : „Нашият най – голям враг днес не е нито Сатана, нито греха, защото Исус победи и двамата на кръста. Мощ и сила че нямаме, не е нашият проблем също, защото ни е ДАДЕНА МОЩ И СИЛА. Това е причината, поради която Бог не реши човешкия проблем чрез изпращане на сила и мощ. Най – големият ни враг днес е нашето невежество. Каквото ние НЕ ЗНАЕМ, е това, което НИ УБИВА – или поне ни отнема от пълнотата и целостта на нашия живот.” – из сп. „Братска любов”, бр. 5, 2013 г., статия „Царство от невежи царе”. За хората от тази духовна общност, невежеството се изразява в неинформираност по отношение същността на „Бога или относно Неговото Царство” и „какво означава това, че ние сме деца на Отец – ЦАРЯ. Какви са правата и задълженията ни като Царски особи.”

При исихастите пък, интелектуалното невежество е било на почит. Исихазмът е средновековно и православно философско-религиозно учение, зародило се през 11-ти век във Византия. Негов създател е Дионисий Ареопагит (един от последователите на учението е прочутият патриарх Евтимий, наречен по - късно Търновски). В книгата "Български хроники" (том 1) на Стефан Цанев, в глава "Как да постигнем единение с Бога), четем следното : "Исихастите се стремели към единение с Бога чрез възстановяването на Адамовото първобитно съвършенство - това се постигало чрез праксис и теория. 
Въздържане, постене, смирение, усмиряване на плътта, пълно отричане от всичко земно - в това се състоял праксисът. Теорията се постигала чрез пълно откъсване от хората, пустинно уединение и пълно безмълвие в течение на месеци и години, съпроводено със самовглъбяване, докато съзерцанието премине в екстаз - тогава съвършените исихасти виждали божествената таворска светлина, която били видели апостолите при възнасянето на Исус от планината Тавор - чрез тази светлина се осъществявало единението с Бога.
Като реакция срещу исихазма се появило варлаамитството на Варлаам, който проповядвал, че единението с Бога може да се постигне не чрез самовглъбяване, а чрез опознаване на Бога, а опознаването може да се постигне чрез силогизмите на Аристотел, на Питагор и Платон, тъй като само чрез философията на древните гърци може да се постигне истината и ако Бог е истина, то незнанието на истината е незнание и на Бога.
Постигането на Бога чрез философията на древните гърци намирисвало на езичество и особено дразнело исихастите, понеже те считали невежеството за райско състояние на човека и за по-пряк път към Бога, тъй като именно знанието е накарало Адам да съгреши."
Линк за страницата, на която публикуван файл с книгата на Цанев :http://books.group.ss.free.bg/bookspage1.html.

Без каквото и да е било самовглъбяване, няма как да се постигне единство с Бог. Под невежество, исихастите са визирали незнаене на разни факти за материалната действителност (поне за част от тях, това незнаене е било нещо полезно за душата). Не споделям това крайно негативно отношение към натрупването на знания. Не мисля, че невежеството е добродетел. Но пък и само с натрупване на знания, няма как човек да израства духовно...Определени знания може да са от полза за постигането на просветление, но по - важно в това отношение е да развиваме своите добродетели. Дънов : „Когато знанието се лиши от добродетелта, раждат се противоречията в живота. Те се явяват главно между ума и сърцето на човека." ("Затова се родих", Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 265”).

„Човешките добродетели се парализират от нисшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават.” - Из „Сила и Живот”, Неделни беседи, III серия (1915-19), Русе 1929, с. 268. Наша задача в този свят е да ограничаваме лека полека, действието на низшия ни ум (имаме и висш), да затвърждаваме и усилваме добродетелите ни. Това ще е добре и за самите нас, а и за цялото човечество.

Що се касае до трудността за постигане на нирвана, сещам се за тези думи на Господ Христос (царството божие, за което е говорел той, обхваща не само състоянието нирвана, но и по – нисши, обаче също хармонични състояния на съзнание) : "Влезте през тясната порта , защото широка е портата и пространен пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот и малцина са онези, които ги намират." - Ев. на Матей (гл.7- стихове 13,14). Развиването на добродетелите, които всяка душа носи в себе си, развиването на чувствителността по отношение на по – фините светове е вървене към живот. Затъването в материализъм, егоизъм, атеизъм е вървене към (духовна) смърт - тоест, към затваряне по отношение на единството на всичко, затваряне по отношение на Всемирната Любов и обричане на страдания (на ад). За разлика от християнството, където отиването в ада е во век и веков, други духовни системи учат, че човек може да излезе от адското състояние, в което сам се е вкарал (макар че в някои особено тежки случаи, когато душата е отпаднала от еволюционния поток, от който е била част - освобождението и от ада може да отнеме милиони години, които от гледна точка на краткия земен човешки живот изглеждат като цяла вечност). Пако Рабан (в гореспоменатото му четиво, стр.82) : „И най – лошият измежду грешниците ще бъде помилван, но няма да познае така скоро божията светлина.” Въпросът е не дали, а кога грешникът ще се освободи от пъкъла в душата си.

Из стр. 30 от горецитираната книга на М. Иванов : „Човешката природа няма никога да бъде задоволена, повярвайте ми.” Авторът подкрепя твърдението си с такъв пример : ако даден мъж не ревнува жена си, дава и свобода и от каквото друго се нуждае, тя би могла да си помисли, че той си има любовница, би могла да страда от това, че не я ревнува. Ако пък се държи тиранично с нея и я ограничава, тя може да започне да му изневерява, за да се почувства по – свободна. За постигането на висше щастие (осъзнато единение с божественото) е необходимо : надскачане на нивото на дуалното его - съзнание, в което се намираме сега (неговата природа е неразделно свързана с неудовлетвореността) - нужно е трайно преминаване на ниво Космическо съзнание (медитацията е едно от средствата за постигането на последното). Космическото съзнание, в езотеричните християнски учения (розенкройцерство, антропософия, дъновизъм) - бива наричано още Христово, защото според тях Христос е същност, постигнала възможно най - високата степен на съзнание във вселената ни.