Болести, мироглед, молитви
"Защото извън психическите сили в света, физическото би
било в състояние на удари и неуспехи, или като кораб без кормчия или водач .
Защото този елемент, който е водещата сила в това и всяко състояние, е духът
или душата на това състояние - което е психическата или окултната сила."
(Едгар Кейси) Из „Свръхсетивното”, Дорис Ейджи.
Извън психическите сили (висшите духове, които управляват
природните процеси) човешката цивилизация би загинала. Духът не е производно на
материята, той е първичното. Според езотериката цялата ни вселена първо е била
мисъл в Ума на Бога. Всичко, което виждаме първо е било нечия мисъл (човешка
или не...).
Бог има силата да разреши всеки човешки проблем (понякога по
неподозирани от нас начини). Към него би трябвало да се обръщаме първо, а не
последно (макар че последно е по – добре от никак).
Матей, 18
18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде
вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на
небесата.
19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
Когато човек се моли за своето физическо здраве или за
здравето на някой друг, по – добрият вариант е да иска и изцеление в името на
Христос, изцеление в прослава на името Божие (ако е проблем да се обръщате към
Бог персонифициран в Христос, използвайте друго название, което ви е присърце –
Буда, Аллах, Господ, Всевишни, Отче, Йехова, Боже...). Бива човек да се стреми
искрено да пожелае изцелението на съответния обект да бъде с цел да се изяви
божието величие, това изцеление да бъде обвързано с нещо по – висше. И да бъде
настоятелен в молитвите си (не опитващ се да наложи своята воля над волята
божия), но упорит, да проси с горещо сърце ден след ден (и да не забравя, че
може в плана на душата да е това тя да напусне този свят по определен начин в
определено време и това да е причина в крайна сметка да не се получат нещата).
Ако сте болен и се стремите да измолите целебна намеса свише
се стремете да пречиствате душата си. Визирам освобождаване доколкото е
възможно от негативни емоции (понякога трупани години наред), молене на прошка
за допускани грешки (и съзнавани и несъзнавани), молене за това ако бъркате в
нещо (като мислене, чувстване и действане) да ви се дава светлина да виждате
къде бъркате и сили да не повтаряте грешките си (или най – малкото да ги повтаряте
все по – рядко, защото съвършенството към което са призовавали разните духовни
учители е непостижимо за един живот...). Твърдото намерение човек да не допуска
повече определени грешки, да стане по – добър, да изразява в по – пълна степен
светлината която носи в себе си, определено би увеличило чувствително шанса да
получи висша помощ за спасението на тленната си обвивка. Представете си, че
някой е алкохолик и се разболява сериозно в следствие на продължителната
злоупотреба с алкохол. Този човек има голямо желание да е здрав, но основният
му мотив да иска здраве е желанието му да продължи да удовлетворява страстта си
към алкохола. Представете си, че желанието му да се справи с алкохолизма си
(както и с онова нещо в светоусещането му, което е довело до алкохолизма) е
много слабо или липсва. Мисля, че в един такъв случай, вероятността Висшата
сила да изпълни молитвата за оздравяване е много малка. Не искам да казвам
нулева, защото неведоми са пътищата божи.
Примерни молитви:
„Моля да бъда излекуван в името на Исус Христос. Моля да
бъда излекуван напълно за прослава на Исус Христос. Амин.” Или съответно моля
Иван, Пенка и т.н. да бъде излекуван/а в прослава на Христос.
„Моля да бъда изцелен в прослава на божието име. Нека чрез
моето пълно излекуване се изяви божията слава. Нека моята воля все по – често
да съвпада с божията. Амин.”
„Моля те, Боже (или Исусе Христе), запази живота ми,
излекувай ме. Превърни ме в по – добър проводник на твоята любов. Направи ме по
– добър сътрудник в изпълнението на твоя План. Дай ми сили да ти служа по –
добре. Изпълни душата ми с любовта си. Амин.”
Една донякъде страшна формула от Борислав Русанов
(регресионист и писател): "Любовта и мощната приливна вълна на щастието,
което тя поражда, пречиства, изцелява и преобразува всичко нездравословно и
деструктивно в мен и в моя живот."
Усилването на любовта в душата лекува.
„Любовта, пламнала в нашето съзнание, преминава в душата и
отива все по – дълбоко и по – дълбоко, съществувайки вечно. Единственото, което
е неподвластно на разрушението, е чувството на любовта, то ни свързва с Бога и
е безсмъртно.
След една от лекциите при дойде един човек:
- Вие казвате, че туморът се появява
при недостиг на любов в душата и че тя се лекува с натрупване на любов. Аз
направих същото, което и вие. Моята диагноза беше рак на мозъка и туморът ми
беше много голям. Аз и моите приятели се събирахме заедно и изпращахме на
тумора любов и светлина. При контролното изследване не го откриха. Лекарите
бяха поразени. „През последните петнадесет години в института на Бурденко
подобни случаи не е имало” – ми казаха.
- Вие, както и аз, интуитивно
сте избрали правилния път – отговорих му аз. – По принцип така може да се
излекува всяко раково заболяване.” (Откъс от „Диагностика на кармата” – част 2,
С.Н. Лазарев).
В своите книги Лазарев отдава значение главно на
психическите фактори за появата на различните болести. Централно място в
учението му заема мирогледа. Като основно средство за излекуването препоръчва
дълбока психическа трансформация: освобождаване от чувство на обида и ревност
(като цяло непозволяване на негативните емоции да проникват надълбоко в душата
и да се задържат дълго там), намаляване на привързаността към материалните
неща, намаляване на зависимостта към по – фини стойности като имидж, интелект,
способности, усилване на любовта в душата. Стремеж към това чувството на любов
в душите ни да е по – безкористно, по – силно, по - всеобхватно и по –
независещо от изброените стойности, които малко или повече ние хората издигаме
в култ. Накратко казано - става дума за търсене на все по – голяма независимост
на вътрешната ни добрина и човечност от разпадането, накърняванено или
непостигането на това или онова (колкото по – силно вкопчен е човек в нещо,
толкова по – силни са негативните му емоции при загубването или дори при
възможността за загубването му). В „Диагностика на кармата” се визира любовта
агапе, която Лазарев определя като „любов към Бога”.
Касае се за стремеж към Бог, за това да не бъде търсен само
в лошо. Стремеж любовта към Бог (нашия Небесен Родител) да заеме първо място в
живота на човека и да стои над самолюбието му. Над стремежа към задоволяване на
материалните му потребности. (Матей, 6: 33 Но първо търсете Неговото царство и
Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави).
Притчи, 23: 26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти
нека внимават в моите пътища.
Стремежът към Бог никога не е излишен, дори и да не доведе
до постигането на конкретната цел. Решат ли нещо висшите сили, способни са и да
го изпълнят.
Казано е, че за всяко нещо си има време, че всичко е до
време. Никога обаче не е късно човек да се обърне към Божественото. Дори и да е
на смъртно легло. Молитвите винаги имат смисъл. Винаги има смисъл човек да
насочва съзнанието си към Бог. Една езотерична мъдрост гласи: „Когато направите
крачка към нас, ние правим десет към вас.”
Мисля, че причините за болестите може да бъдат разпределени в
три групи. Смятам, че появата на дадена болест е свързана с
поне две от тези групи:
1. Отклонения в мислите, чувствата и
постъпките, които отклонения може да са започнали дори в предишно
съществувание. Нехармоничности. Несинхроничност с Божията воля, с божествената
хармония.
2. Грешки на цивилизацията от която
сме част. Например замърсяването на природата.
3. Определен план на душата, който и
е бил частично известен преди да се въплъти и с който се е съгласила. Желание
на душата да премине през определени трудности, които докато е в плът да я тласкат към разгръщане на потенциала и.
Бог е съвършена хармония и съвършена любов. Ние съзнателно
или не се стремим към тези състояния, отделно от това самият живот ни тласка
към тях. Има една максима, която гласи: „Вселената винаги изравнява резултата.”
Тя е устроена така, че да се стреми към баланс. Болестта е временна
дисхармония, която по един или друг начин бива отстранявана.
Коментари
Публикуване на коментар