За смисъла на страданията - част втора

   По въпроса за смисъла на страданията, които хората преживяват в своя земен път цитирам Георги Томалевски. Г-н Томалевски е български писател (1897-1988). Бил е част от средите на ВМРО и на общество „Бяло братство” на Петър Дънов.

  "Страданията създават потребната чувствителност, необходима за истинското разбиране на любовта."

  "Страданията са методи за растенето така, както вятърът, който люлее стъблата на младата фиданка, я прави устойчива и яка. Чак когато тази фиданка се превърне в могъщ, внушаващ уважение и сила дъб, който не се смущава от ветреца и от бурите, тогава той разбира защо са били потребни страданията на неговото растение."

  "Страданията са валутата, с която се изплащат дълговете и подписаните полици на греха. Чрез тях се изправя нарушеното равновесие на Великата правда и се пробужда в душата свещеното копнение на любовта."

  "Освобождаването от страданията не идва чрез натрупването на омраза към тях, но чрез любов към нещо, към което се стремиш и копнееш. При всички случаи в живота човек да не допуска съмнение в Божествения промисъл. Той трябва да знае и да е безсъмнено уверен, че пътят, в който е влязъл, е прав. Колкото и труден да е този път, той ще го отведе до Абсолютния. Както чрез изкушението небето изпитва убеждението ни, така и чрез страданието изпитва силата на любовта, която имаме."
 

   Източник на цитатите: статията „Страданията” (стр.109-111 в сборника „Съзвездия”, изд. "Бяло братство", София, 1997 година). Цялата статия може да бъде прочетена тук: https://petardanov.com/topic/34293-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%EF%BB%BF%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/#gsc.tab=0 .

  Мой коментар по темата: Ако човек не се озлоби от страданията, това ще му помогне да изпитва повече истинска любов в душата си (колкото по - безусловна и независеща от външните обстоятелства е любовта, толкова по - истинска и реална е тя). Това пък ще го направи по - щастлив, ще изпитва по - истинско и по - божествено щастие. Много често разбирането за дълбокият смисъл на страданията може да дойде след време. Учителят Дънов е говорил за неизбежни страдания, през които трябва да преминем, защото са необходими за каляването на душата ни. Той е споменавал и че има такива страдания, които са ненужни, но ние сами си ги причиняваме (вторият тип страдания е наричал „мъчнотии”). Но дори от ненужните страдания бихме могли да си извлечем поуки и да внесем промени в себе си. Преминаването през страданията със смиреност и любов, възприемането им като като нещо носещо дълбок смисъл и имащи за цел нашето най - висше благо, или поне преминаването им с неутрално отношение (но не и със злоба), а също така стремежът към разумност в действията и вслушване в интуицията ни ще ни помогне за това страданията в живота ни да намалеят, да бъдат приети по - леко и по - лесно да се разбере какъв е смисълът им и защо са били нужни. Ако страдащият не може да премине през страданията с любов, то трябва да се опитва да бъде поне неутрален и да избягва злобата заради ставащото. Идеалът към който душите ни се стремят идвайки на този свят е постигането на онази велика любов, за която пише в Библията.
______________________________________________________________

 

  Следват думи на индийския мистик Шри Чинмой (1931 - 2007):

  "Когато някой човек има пет долара, той иска да спечели десет. Той страда, защото смята, че е ограничен. Когато после спечели десет долара, той вижда, че някой друг има двайсет долара. Той пак страда и изпада в смут, мислейки как да спечели двайсет долара."

  "В крайното винаги ще има страдание, защото ние се опитваме да се състезаваме, да се вкопчваме, да притежаваме. Но в Безкрайното няма страдание, защото щом веднъж навлезем в Универсалното Съзнание, нашата воля и Универсалната Воля ще са едно."

  Източник на цитатите от Чинмой: "Смисълът на страданието" (глава от книгата "Крилете на радостта": https://bg.srichinmoy.org/spirituality/god_the_supreme/the_cosmic_game/existence_of_suffering ).

 
  Мой коментар: Ламтежът за още и още притежания... ни прави нещастни и вътрешно неудовлетворени. Истинското щастие е да можеш да си щастлив с това, което имаш. Това разбира се не означава, че човек не би могъл да полага усилия, за да подобри условията си на живот. Идеята е да си по-необвързан с крайния резултат. Щастието донякъде е въпрос на гледна точка за нещата. Колкото повече вътрешната ти душевна хармония е независеща от външните обстоятелства, толкова по - истинско е щастието ти. Някои хора при по - изгодни условия са по - нещастни от други живеещи при по - лоши условия. Постигането на душевна хармония, постигането на по - голяма вътрешна свобода от случващото се в живота ни, постигането на по - философско разбиране за живота съчетано с по - голяма емоционална неутралност по отношение както на успехите така и на провалите е път към избавянето от страдането. Според Шри Чинмой, до Бог (до божествената любов и хармония) може да се достигне и без страдания. Реално обаче, няма как напълно в живота да избегнем иначе неприятните ни страдания. Всеки страда малко или повече, всеки има поводи за това и дори човек да е решил да не се поддава на страдането, то въпреки волята му и стремежите му да хармония, това чувство може да го завладее поне за кратко. "Страдание" и "страдане" - има разлика. Не е задължително двете неща да съвпадат като количество. Като казвам "страдания" имам предвид външните трудности и неприятности, с които се сблъскваме в живота. Когато казвам "страдане" - визирам изпитването на тъга, тъга свързана със случващи се неприятни неща.

  Стремежът към Бог , може да намали както страданията, така и страдането. Това е стремеж към любовта, към доброто, стремежът към по-ясно, по-пълно усещане на връзката с Бог (духовните практики са полезни в тази насока).