Цар Симеон Велики – жертва на византийска магия? Ромейските статуи!

 

 

 

Според византийска легенда от X в., придворният византийски астроном Йоан дал съвет на василевса как големият му враг Симеон да бъде убит чрез подражателна магия. Съществувала ли е реално статуя създадена по образ и подобие на великия ни цар или истината е друга? На Хлебарското тържище в Константинопол имало статуя, олицетворяваща българския народ. Цитирам книга, даваща сведения за споменатата легенда и за упованието на ромеите в силата на подобни практики.
_____________________________________________________

"В „Словото за мира с българите” се отбелязва, че мирът между българи и ромеи настъпил чак след като божественият разум отстранил цар Симеон, наречен „нов Адер” и „нов Холоферн”. /Бел. на преписалия: Адер е идумеец избягал в Египет след несполучливото си въстание срещу цар Соломон./ Заслужава внимание сравнението на цар Симеон с асирийския пълководец Холоферн, за чиято жестокост се носели легенди. Известно е, че за своите злини спрямо евреите той платил с главата си, отрязана от израилтянката Юдит. Не е изключено това сравнение да е свързано с едно разпространено сред ромеите през X в. предание, според което цар Симеон напуснал земния си път, след като византийците отрязали главата на негова статуя, намираща се в Константинопол. Сведения за това откриваме в Продължителя на Теофан. Разказва се, че придворният астроном Йоан се срещнал с император Роман Лакапин и му казал: „Господарю, над арката отгоре на Ксиролоф е поставена статуя, която гледа на запад; това е статуя на Симеон. Ако отсечеш главата и, в същия час Симеон ще умре”. /Бел. на автора: Същата история е предадена почти дословно в Хрониката на Йоан Зонара, като е спестено изречението, че Симеон „бил обхванат от безумие”, а се отбелязва само, че е умрял от сърдечен удар./ Императорът послушал съвета и през нощта изпратил хора, които отсекли главата на статуята. В същия час според хрониста „обхванат от безумие и сърдечна болест, починал в България Симеон, който напразно бил беззаконствал”.
 

 

Кадър от еп.2 на сериала „Войната на буквите” – император Роман Лакапин (Валентин Танков) стои срещу статуя на Симеон Велики (Деян Донков) и се готви да я обезглави.

 

Като оставим настрана чисто фантастичния елемент в това предание, може да поставим въпроса дали изобщо е било възможно в Константинопол да съществува статуя на цар Симеон. Едно такова предположение веднага ще породи основателно възражение, че не е логично византийците да издигнат статуя или най-малкото „да нарекат” някоя по-стара скулптура на един „мъж на кървите”, както наричали българския владетел, причинил толкова беди на Империята. Подобно възражение би имало смисъл, ако предположим, че статуи, оприличавани с чужди владетели или народи, се появявали в столицата само при положение, че те били съюзници на Византия. Практиката на ромеите обаче сочи нещо по-различно. Има сведения например, че в Константинопол се намирали статуи, символизиращи не дотам приятелски настроени към Империята различни „варварски” народи и изобразяващи техния характерен външен вид.

Тук ще се спрем на няколко любопитни известия от различно време, в които се споменава за такива статуи. Първото от тях се открива в Анонимна хроника, съставена вероятно през VIII в., която съдържа описанията на различни забележителности в столицата Константинопол. Сред тях било и Хлебарското тържище, където имало статуя на „българин, който оре с вол, като че е готов да прокара бразда по земята”./Бел.на автора: .... За съжаление, данните на Анонимната хроника са твърде лаконични, за да може категорично да се каже какви са причините на Хлебарското тържище в Константинопол да бъде издигната статуя на българин и най-вече да се определи по какви белези византийците са приели, че статуята изобразява българин. Едно от възможните обяснения е свързано със сюжета на статуята – човек, който оре. Според Иван Дуйчев (...) тя символизира основния поминък на българите – земеделието. Това логично обяснява и нейното присъствие на Хлебното тържище, където без съмнение са идвали търговци от България, за да предлагат зърнени храни. Бихме се съгласили с този извод, ако сме напълно убедени, че земеделският поминък, който е бил характерен преди всичко за славянското население в българската държава, през VIII в. е успял да се наложи като доминиращ в представите на византийците за техния северен съсед. Съществуват редица сведения обаче, които показват, че в тези представи далеч по-силно е изразено номадското начало на българите - .../

Във връзка с това е необходимо да се отбележи, че обичаят статуи да се отъждествяват с различни народи бил отдавна познат в земите на Империята. Показателни са например данните, които ни е оставил историкът от V в. Олимпиадор Тивански.Той разказва, че в дните на император Констанций в Тракия било разкопано старо светилище, в което били открити три сребърни статуи, „легнали по варварски начин и с вързани на гърба ръце. Статуите – продължава Олимпиадор – били облечени в пъстри варварски дрехи, имали дълги коси на главите и били обърнати на север към варварските земи”. Статуите били оприличени съответно на готите, хуните и сарматите."

Разказът на Олимпиадор Тивански всъщност ни дава ключа на обяснението за една от причините, поради която византийците съхранявали и издигали статуи, символизиращи различните народи. Съществувало е убеждението, че по пътя на т.нар. подражателна магия може да се въздейства върху тяхното поведение. Доказателство за това е и разказът на Никита Хониат, според който на площада в Константинопол се намирали две статуи. Едната от тях се назовавала „ромейка”, а другата – „маджарка”. Когато император Мануил I Комнин се готвел да потегли на поход срещу маджарите, той научил, че „ромейката” се наклонила поради времето, а „маджарката” стояла на мястото си.

Императорът схванал това като лош знак и заповядал – по думите на Никита Хониат – „да възстановят едната, а да свалят и отнесат другата, като мислел, че с разместването на статуите ще промени и преобразува хода на събитията, та да се издигне положението на ромеите и да унижи пеонците”. Любопитно известие за тази практика на ромеите да издигат статуи в Константинопол, чрез които да се упражнява магическо въздействие и да се внушават определени предсказания, откриваме и в Хрониката на Робер дьо Клари. Нейният автор става свидетел на завладяването на Константинопол през 1204 г. от рицарите, които не се посвенили да ограбят града и разрушат редица ценни паметници. /Бел.на преписалия: Хронистите представят живелия векове по-рано хан Крум като жесток, но и културен "варварин", който отнася в своята страна статуи, колони и други паметници на културата!! / С неподправено удивление той говори за това, което можело да се види в дворците и по централните градски улици. Особено впечатление му направили две бронзови статуи на жени, които били поставени една до друга.Те се намирали пред менителница, която преди падането на Константинопол била традиционно много богата и където се намирали богати сарафи. Авторът описва статуите по следния начин: „Имаше две фигури, отлети от мед с форма на жени, толкова добре и естествено направени, че не би могло да бъде повече, и всяка имаше най-малко двадесет стъпки височина. Едната от тези фигури протягаше ръка на Запад и върху и имаше надпис, който гласеше: „От Запад ще дойдат тези, които ще завладеят Константинопол”, а другата фигура протягаше ръката си към едно срамно място (villain lieu) и казваше: „Тук – показваше фигурата – ще ги напъхат”. Ако се вярва на хрониста, излиза, че въпросните статуи са били носители не само на предсказание за това, че градът ще падне в ръцете на западните рицари, но и на едно цинично пророчество какво ще сполети нашествениците.

Схващането, че противникът може да бъде победен благодарение на магическо въздействие върху негово символично изображение, било толкова дълбоко вкоренено у византийците, че те оприличавали със статуи в Константинопол понякога не народи, а отделни личности. Сведение за това откриваме отново у Никита Хониат. Той разказва, че след като латинците превзели Константинопол през 1204 г., решили „да унищожат всички заклинателни фигури, наричани и нишани, приготвени от противниците, нападащи ги открито или в засада”.

В копитото на една от разрушените статуи, намираща се на Хиподрума, те открили „медна статуйка с одежди от вълна”. Тя била пробита от край до край с гвоздей и покрита с олово. Според византийския хронист това изображение приличало повече „на някого от българския род, отколкото на латинец, както всички по-рано говорели. Самото място, където се е намирала статуетката, е достатъчно красноречиво и показва, че тя е спадала към онези символични изображения на противниците на Византия, върху които са се опитвали да въздействат по магически път. Логично е да се предположи, че сред тези неприятели в началото на XIII в., спрямо които византийците имали най-голямо желание да бъдат „тъпкани”, е бил и цар Калоян. Ето защо не е лишено от основание допускането, че в случая става дума именно за неговото символично изображение. Ако се върнем назад във времето, можем да предположим, че подобно желание да „тъпчат” врага си са изпитвали и ромеите към цар Симеон, който не преставал да воюва с тях и открито да предявява претенции към императорския трон. Казаното дотук дава основание да се направи заключението, че ако в Константинопол действително е съществувала статуя, олицетворяваща цар Симеон, то тя не е била издигната или „наречена” в негова чест, а единствено и само с цел чрез нея да му се въздейства по магически начин."


Източник: „Слуховете в средновековна България”, изд.”Полис” (гл. „Цар Симеон” ; стр.113-118), София, 2019 г. Автор: проф. Петър Ангелов (28.12.1951 - 20.03.2025).