Мои сънища свързани с княз Борис I Покръстител, цар СИМЕОН Велики (най-вече) и св. цар Петър I. Сънувал съм ги в период от най-малко 20 и няколко години.
1. Сънувано преди 2007 г.
Картина на художника Димитър Гюдженов: Цар Борис I. приема Климент, Наум
и Ангеларий – учениците на Кирил и Методий, изгонени от Моравия
Имах и сън като ученик, в който се приближавам до надгробната плоча (такава реално не е открита) на Симеоновия баща - княз Борис-Михаил. Май бях в някакво мрачно помещение, гробница (гробът май не беше на открито). И сънувах, че аз съм 13-то поколение потомък на Борис (симеоновия баща). Ако има някакво значение - плочата на Борис беше по-скоро в затворено помещение, не на открито. Пишеше си Борис на съвременен български език. Не помня да е имало години на раждане, смърт, управление. Нямаше очертан гроб, просто плоча на определено място, но без други обозначители за гроб. Бил съм на много на 14-15 г., когато съм го сънувал това. Нямаше хора наоколо, беше тихо.
...
2. Сънувано около 2010 г.
Сънувам, че ми е забит пирон в ръката (дясната, в дланта). По заповед на Симеон Велики - в неговото време съм (в реалността тогава съм студент на максимум 20 и няколко години). Бях на открито място, може би в град, до крепостна стена (не съм сигурен, но майче бях от външната им страна, т.е. извън града). Ако е имало болка, лека е била.
...
3. Условно - сънувано към 2015-2018 г.
В друг сън сънувах, че съм в двореца на Симеон. Няма жива душа наоколо. Не стъпвам по пода, а ходя по някакви столове. Мрачно е. Преди това бях навън и вървях към двореца - през пусто поле, заледено, зима, мрачно време, ден.
...
4. Условно - сънувано към 2019-2022 г.
Веднъж сънувах, че Симеон обвинява свой високопоставен болярин за нещо и го е затворил в тъмница. Но временно, понеже му е ценен кадър, а няма чак толкова образовани хора в държавата си. И е преценил, че не си струва да го убива. Бях в стаята ми. Незнайно как се прожектира образът на провинилия се висш аристократ, който може би изглеждаше като Васил Михайлов (българския актьор). Във въздуха, на няколко метра от мен се появи картината.
...
5. Октомври 2024 г. Най-интересният сън (в една нощ сънуван без прекъсване).
Сън за цар Симеон и други неща (първа част)
Сънувах, че Цончо Ганев от ПП Възраждане е част от престъпна банда (отделна от партията и много по-малка като численост). Нямах усещането бандата да е много голяма и мощна. Не знам дали имаше и 10 човека общо... Първоначално си мислех, че Ганев е лидерът, но сега като съм буден мммм..., не съм сигурен въобще... В съня ми аз също бях част от групата.
Сънуваното започна със следната сцена. Г-н Ганев и още двама депутати от партия Възраждане (в костюми облечени и също част от бандата), въоръжени с ножове бързо и изненадващо се впуснаха към трима ловци с пушки. Наблюдавах ставащото в заснежена горичка. Не знам дали реално присъствах или само духом, доколкото може да е реално нещо на сън. 😃 Авджиите нямаха време да гъкнат. Бандитите, които в случая не действаха като партийни членове им прерязаха гърлата като на... пилци и навярно в снега се получи мартеница (кръв върху бял сняг). Онези бяха улисани в дебненето на плячка и въобще не разбраха кога атакуващите изминаха метрите разстояние до тях. Предполагам нападателите действаха с хладни оружия, за да не вдигат шум. Може би наоколо имаше десетки ловци.
Причината за агресивния акт: няма и 24 часа по-рано, ловците за удоволствие бяха убили някакво куче, навярно бездомно. Това беше съобщено по новините, но незнайно защо не бяха задържани от полицията. Моите колеги обаче ги локализираха и аNIHIL-ираха (простете за чуждиците, но звучат по-студено, по-служебно, въпреки че наблюдаваната от мен троица определено не действаше по служба). Нямах усещането за страст при мен или отмъщаващите.
...
След това си лежах в стаята и си мислех нещо от рода на: "Дано полицията да не стигне до мен и да не успее да изкопчи информация, заради която да пострадат убийците на ловците. Смъртта им дойде доста скоро след смъртта на кучето и сигурно ще направят връзка между двата случая."
...
След малко при мен се телепортира г-н Цончо Ганев и взе нервно да крачи насам-натам. Каза ми, че ще идва цар Симеон I. Може би в къщата, на етажа имаше поне още 2-ма човека от групата ни. Чочо каза, че ще трябва ази да държа някаква реч пред негово величество. Аз за пръв път чувах за това и никаква реч не ми беше предоставена. Никаква реч не държах и от това нямаше вредни последствия. В някакъв скорошен момент Симеон Велики застана на прага на стаята. Не го виждах ясно, а по-скоро като силует, неясен тъмнеещ образ. Нещо като гледане на фигура зад бял параван, но с поне една идея по-добро възприемане на образа. Беше облечен, както е бил преди 1 000 години, с корона на главата. Той ни беше изглежда главатарят, не Ганев. Помислих си като буден, че царят ще ни става главатар, но нямах усещането срещата с него да е нещо ново, някакъв нов етап в живота на групата.
Проф. Рашо Рашев е определил Симеон Велики като "последният прабългарин" в политически план.
Доц. Тодор Чобанов: "Прабългарите са почитали Слънцето, а кучето е свещено животно....Култът към кучето е изключително силно застъпен по археологически данни....Едно е сигурно - важната им роля не е включвала ритуално умъртвяване и гадаене по вътрешностите им, както сме виждали във филмa "Хан Аспарух" от 80-те години на миналия век." (https://bnr.bg/horizont/post/101930220/doc-todor-chobanov-prabalgarite-sa-pochitali-slanceto-a-kucheto-e-sveshteno-jivotno).
Продължение на съня ми за Симеон (втора част)
После настана нощ. По телевизията даваха някой от евротурнирите. Предстоеше мач между Черно море и еврогранда Челси. Броени минути до началото на срещата. Отборите загряваха край терена. "Варненци" през първото полувреме щяха да атакуват вдясно на екраните. Някой от "англичаните" снизходително каза, че българските домакини са приличен отбор. Не знам кой беше турнирът и на какъв етап. Навярно групова фаза.
Трима здрави мъже бяха наблизо, дебнейки да мъстят за убитите ловци. Не знам дали някой от бандата все още беше у дома в този късен час или домакинството щеше да се наложи да разчита на "укрепленията" и на собствените си мишци. Не знам как научих, че са там отвън. Нямах никаква мисъл да звъня на някого. Отидох при вратата на двора. Тя (и в реалността) има мрежеста част, която е покрита с дъски. По принцип, за да мога да погледна над дъските трябва да се надигам на пръсти. В съня нямаше нужда. Бях достатъчно висок, за да мога спокойно да погледна към пейката при отсрещния блок. Не беше осветено. Съзрях тримата дебнещи здравеняци като тъмни фигури.
Случвало се е да сънувам г-н Костадинов (Възраждане) като човек с височина още по-голяма от реалната му. В съня ми по-висок от реалното бях самият аз. Въпреки това не смеех да отида при онези хора. Не изпитвах страх, но бях благоразумен при все височината ми (по-рано в съня ми бях с нормалния ми ръст; за г-н Ганев проверката ми установява, че съм го сънувал реалистично висок).
Не мислех да предприемам нищо към момента, но щях да съм нащрек. Можеше да атакуват.
...
После беше ден и аз пак бях станал ученик. За малко струва ми се бях в близкото училище, където преминаха първите 7 години от образованието. После си бях вкъщи. На бюрото ми стоеше бял, разграфен лист (като от ученическа тетрадка). На него, във вкъщи и без надзор, бях написал контролното ми. Не знам защо ми бяха позволили дистанционно да го сторя. Бях на мивката, когато телепатично научих, че написаното на листа хартия по някакъв начин се е самопроверило (като да съм бил в някаква система посредством компютър и софтуер да е извършил проверка). Имах оценка двойка. Навярно от училището вече знаеха. Не ме учуди тази магичност на даването на оценката, а това, че съм имал двойка. Не знам по какво беше контролното, но имах съзнанието, че знам за повече и че в най-лошия случай оценката трябва да е тройка. Беше неприятно, но не се трогнах особено. Щях да имам поправка.
...
6. Сън от 22.02.2026 г. Цар Петър скочи много повече от метър.
Сънувах, че братовчед ми С. (по-малък от мен с 4 г.) е цар Симеон Велики. А аз пък съм неговият син св.цар Петър I. Намирахме се в историческия град П., в двора на покойната ми баба. Хубаво време, навярно пролет или лято. Незнайно защо бяхме под арест. Около нас имаше поне 3-4 полицая. Не ги видях всичките, но имах усещането за поне такава бройка. Нещо разглеждаха из двора. Смътно ми е, не беше достатъчно запомнящ се съня. Сякаш ми се губят детайли.
Братчед ми (сиреч татко ми – Симеон I), успя да избяга. Секунди преди С. (Симеон) да „прелети” с лъвски скок над дворната врата беше забелязан. Едно от ченгетата, като че ли произведе изстрели към него, но не го уцели. Той, с нереално голям скок, премина невредим на улицата и офейка неизвестно накъде. Не знам дали е важно, но аз бях по-кротък като дете от него, по-разумен. Той беше по-див.
Аз (цар Петър), заради случилото се станах обект на по-внимателно полицейско наблюдение. До преди малко никой не ни гледаше. Най-много да са хвърляли по някой и друг поглед, помежду другото. Бяха в тази част на двора, където вуйчо ми имат склад, в който си държат дървата (вуйчо ми си беше просто себе си, не Георги Сурсувул). Може би поне 1-2 полицаи да разглеждаха дървохранилището (знам ли..., спекулирам) и 1-2-ма да са ни охранявали „през пръсти”. В първия момент неволно написаш „държавата”, вместо дървата, ако това има значение.
Бях седнал пред долния етаж, който е полувкопан в земята. Под едно дърво срещу мен застана един от полицаите. Сякаш наоколо имаше телени мрежи (смътно ми е; във фирмата, където работя има над някои огради). Въпреки че бях седнал и че полицаят можеше доста лесно да ме види, ако побегна, аз го направих... Тръгнах да бягах. Той бързо откри огън, но странно как макар да бях най-много на 5-6 метра не ме улучи. Пък не беше дрогиран. Един от куршумите направи странен рикошет и му се заби в главата, след като преди това отскочи в дървото, под което той седеше.
Затичах се към вратата. След секунди всички (аз и полицаите) се озовахме в моя двор, в града Хикс. Малко преди да Прелетя над вратата ме забелязаха. Не успяха да реагират и да насочат оръжията си. Стъпих на улицата и се затичах с младежка бързина към балкана. Целта беше да изляза от града през района, в който се намираха детската ми градина и училището от първи до седми клас. Ченгетата се бавеха с излизането (като да имах очи на гърба...). Бях забелязан от намиращи се наоколо 2 жени, които нещо се занимаваха покрай колите си. Надявах се да не ме издадат и да успея да свърна зад ъгъла преди полицаите да са излезли от двора. Така и стана, поне в частта с това да не ме видят.
Тичах още някакви метри нагоре към гората/свободата. Разперих ръце и полетях! Хубаво, слънчево време. Сигурно се отдалечих с километри от опасността. Кеф майка. Летя си над хубава поляна, отсреща ми някакъв друг балкан, не първоначално целения (явно съм се отдалечил много от родния ми град). И край пътя гледам, че е отбил моят познат А., който се стреми да стане...полицай, но още не е успял, защото са го късали 5 пъти на психотеста (в добри отношения сме с него). Сякаш не знае за присъствието ми във висинето, бърника нещо в багажника на колата си.
Провикнах се, бидейки в леко настроение: „Сбогом, А.!” Тогава той се обърна към мен. Държеше лък със стрела с много дълго въже, закачено на стрелата. Ето за какво се беше подготвял. Значи не провикването ми беше причината да ме забележи. Не знам защо..., но искаше да сляза долу при него. Нямах му доверие и нямах намерение да се приземявам! Викаше ме да сляза. Аз започнах да се движа в траектория, която ме правеше по-труден за улучване. Той изстреля стрелата с въжето към мен. Въжето стигна до ръцете ми и го хванах. Подкани ме да държа въжете и да сляза. Събудих се.
Коментари
Публикуване на коментар