Понякога Бог наказва по - сурово

     

 

  Второзаконие, 32:39: "Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми."

 

  Лука, 8: 17: "Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве."

 

   Еремия 2:19: "Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите."

   Дали Бог съди и наказва хората е въпрос на гледна точка. Не винаги когато се каже "бог" се има предвид едно и също нещо. Съществуват различни разбирания за тази дума. Представям на вниманието Ви две гледни точки в контекста на божието наказание и кармата, които не са крайно противоположни една на друга.

   1) Бог наказва, карма няма

 

  Ако под "Бог" имаме предвид върховна духовна същност, личностен дух, който да ни се гневи, да ни осъжда, да ни мрази, да ни налага наказания - то тогава може да се каже, че няма такъв Бог и никога не е съществувал в действителност! Такъв Бог, ако под "Бог" имаме предвид създателя на Вселената, съществува само в част от човешките умове. И не може да се говори буквално за такъв Бог и изговореното да е истина същевременно (малко по-долу ще ви стане ясно за какво иде реч).

 

  2) Има и Бог, и карма

  а) Бог, ако го разбираме като дух-повелител на Вселената, не ни мрази и наказва. Това е така гледано и през втората гледна точка, при която е намесено съществуването на кармичен закон. При тази комбинация от вярвания (личностен създател на Космоса плюс  съществуването на причинно-следствен механизъм), може да се каже следното: "Създателят ни е въвел в нещо като огледален свят, училище за душите ни. Каквото хвърлим в пространството то се връща при нас или поколението ни... Детайлите при осъществяването на кармичната справедливост са обвързани с труда на Господарите на кармата и техните помощници. Всеки сам се възнаграждава и наказва, всеки сам на себе си е благодетел и палач. По Божие допущение, човек сърба онова, което си е надробил." 

 

  б) Според втората подточка на разбиране № 2, Бог не е личност, а е Безличностна Енергия, тъждествена на причинно-следствения закон ("каквото посееш, това ще пожънеш"/ кармата). При този втори подвариант (отъждествяването на Бог с кармата), на Бог (Създателя) се гледа като на поддържаща равновесието сила, като на вселенски вечен закон, но НЕ и като на Дух, който в някакъв момент е решил да създаде Вселената, хората и т.н. Тук твърдението "Бог наказва" може да се приема за равнозначно по смисъл на следното: "по силата на кармичния закон (наричан още Бог), човек получава отплата за злите си дела (съответно награда за добрите)". Пак нямаме човекоподобен Бог, който действително да мрази и наказва.

   В букви а) и б) имаме две по - езотерични схващания за Бог - и при двете на Него не се гледа като на гневлив демиург, шамарещ прегрешилите си деца, какво е в някои религии. В подвариант б) (Бог = карма), може съвсем условно да се каже, че "Бог ни осъжда и наказва": Обаче това няма да е нещо, което да е вярно в буквален смисъл. Ние ще имаме само едно символично обозначаване на действието на принципа "каквото посееш, това ще пожънеш". И ако кажем, че сме наказани свише, това също няма да може да се приема буквално (т.е., няма да се има предвид, че някакъв Висш Дух ни е наказал, защото сме нарушили някоя негова заповед), а ще се визира това: изплащането на кармичните ни дългове, поемане върху плещите ни на неприятните последствия от мислите, чувствата и деянията, които сме имали (било в този или в предишни животи).

 

  Вариантите в точка 2 (особено вторият подвариант) ги виждаме загатнати в горецитирания текст на Еремия: "Твоето нечестие ще те накаже...".

   През призмата и на т.1, и на т2 може да се каже, че често Бог наказва по - здраво, отколкото биха го направили дадени хора (мисъл, която да ни помогне да бъдем по - неподатливи на гняв, омраза и жажда за мъст, загуба на вяра в справедливостта в живота). Без значение дали вярваме, че Предвечният е Безличностна Сила или че е Личностен Дух. В Римляни, 12:19 (превод от 1940 г.) е казано тъй: "Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ"." Добре е, човек ако има силата да се въздържи от отмъщение - да го стори. Това бива да е наш стремеж. Пророчицата Ванга е казала: "Не отмъщавайте! Не търсете възмездие - рано или късно всеки плаща." Макар че, всеки в своето духовно развитие, преминава през отмъщаването и то се явява неизбежен етап от Пътя ни към съвършенство.

   Мариела Нордел (участничка в първия сезон на "Мастър шеф"), на 30 юли 2016 г. беше гост в "Тази събота и неделя", за да защити убилата изнасилвача си Мария Гиздева. (Интервюто с г-жа Нордел може да бъде гледано тук:https://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/mariela-nordel-trjabva-vsichki-da-podkrepim-marija.html?fbclid=IwAR0lOATbOSGZyrxyHcG6NA7ClNhXhQ-SdBOi_uFgldlSUB8KNtdgZYiKjE4.) 

 

  Нордел разказва пред камерите на BTV, как навремето сериозно се е била заела с това да отмъсти на един сериен изнасилвач, но една болна от рак циганка гадателка я е спряла (казала и е какво се е случило с нея, какво замисля да стори, както и да не го прави).
По - късно, милиционерът разбойник получил от Бог, нещо по - гадно от онова, което е щяла да му направи Нордел, изнасилена от него, когато е едва на 17. Насилникът се разболял тежко и умрял в адски мъки. А със сигурност е имал неприятни моменти и отвъд... Защото и там не винаги изживяванията са приятни.

 
   Бог, гледан през призмата на християнската религия, е не само любящ и всеопрощаващ, той има и по - твърда страна. Там Той не е само любов, но и възмездие. Той е любов и нежност, но още и мъдрост и правда, строгост и дисциплина! А казано езотерично, Бог има не само женски, но и мъжки аспект.

 

   Както стана дума, според точка 2 Законът е Бог и Бог е Законът. Бог е създал човека, но и самият човек се явява свой собствен създател, създател на живота си, ковач на бъдещето си във всеки един миг. Понякога под "Бог" в езотериката се имат предвид висшите духовни същности, които са заети с човешката еволюция. Тези напреднали същности работят върху характера на човека, но и човек сам може да работи върху себе си (бидейки така съработник на Бога). От една страна кармата е възпираща и дисциплинираща сила, но от друга - тя се явява спасител, и верен приятел. Знаейки това, при всички тежки обрати на съдбата будистите бодро казват: "Намирам избавление в Закона". Макар и хладно да звучат тези думи, за някои хора те са толкова успокояващи и вдъхновяващи, колкото са за християните думите: "Бог е моето избавление". В една евангелистка песен се пее: "Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?...Чрез Исусовата мощ, врагът ни става сянка бледа."

Ако някой смята, че това са детинщини, бих му отговорил с един чудесен сръбски израз: "Човече, дай опамети се!" И "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне." (Галатяни, 6:7).

   За американския феномен Едгар Кейси: "Със страха от Бога започва мъдростта."

 

  Но както има грешка, така има и прошка, има помилване. Стига разкаянието да е искрено и да бъде подкрепено с дела, защото вярата без дела е мъртва.

  "Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш." (Откровение, 3:19). 

 

 

 

  Сродни материали:

 

  1. "За кармата и присмеха": https://hranislav89.blogspot.com/2025/08/blog-post_15.html.

  2.  "Всичко се връща (Някои размисли и случки относно кармата): https://hranislav89.blogspot.com/2025/08/blog-post_0.html.