Всичко се връща (Някои размисли и случки относно кармата)

                                  

   Сигурно на всеки от нас се е случвало, ако не да стане  свидетел на нещо  подобно, то поне да чуе от някой друг. Визирам следното - някой  се присмивал на еди кого си за нещо и  след това  му се върнало  или пък недъгът се проявил при децата му.

   Когато бях в десети клас една  учителка ни разказа  как навремето нейна  колежка се присмивала на друга тяхна  колежка за  кривите ѝ крака и... След  време какво мислите, че станало? На присмехулничката се родило момиченце, което в последствие  също било с криви крака. И за други подобни случаи съм чувал.

   Спомням си като  малък как ме учeха да не се присмивам с обяснението, че всичко се  връща. В Галатяни, гл. 6, стих 7 пише : "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне." Това не са празни приказки, а  думи пропити  с мъдрост и изразяващи  човешкия опит. " Каквото  посееш, това ще  пожънеш" - това е  и  законът на  кармата, нищо не остава незабелязано и рано или късно човек получава  заслуженото за постъпките  си, ако не той  то тогава пострадват  най - любимите  му хора и тогава повече боли ... Явно с цел сгрешилият по - лесно да осъзнае грешката си. 

  Чувал съм и за случаи, в които хора се заричат,  казвайки "аз никога ..." и в последствие  се оказва, че  се е случило точно това, което  те никога не биха направили според тях. Наша семейна позната се заричала навремето, че няма да се  омъжи за човек в униформа, в  последствие  се омъжва за милиционер. Майка ми се е заричала, че никога не би работила това, което работеше 30 г. Имах учител, при който се е получило  абсолютно същото. Чудел съм се на какво се  дължат  случаи  като тези. Може би Животът иска да ни научи, да не сме прекалено самонадеяни, а може и да ни изпробва, за да провери дали  ще устоим  на  думата си и ако не успеем, то тогава да се научим да не се заричаме, ако нямаме  сили да  изпълним казаното (т.е. ще бъдем научени да  не хабим  енергия в празни приказки).

   Няколко примера за това, че всичко се  връща. Тези случаи са примери за проявлението на закона  за кармата, космическия  закон  за причината и следствието.  Израелският цар Ирод, който преди около 2000 години е наредил  избиването на 14 000 еврейски младенци, с цел да ликвидира новородения Исус Христос, след това се е разболял от болест, от която му окапват месата ...   Същата съдба споходила ръководителя на клането в Батак - Ахмед ага Барутанлията. Разболял се от проказа през 1881г. и бил изоставен от близките си. Не знам дали Ирод се е разкаял приживе, но за Ахмед има сведения че през 1885г. е поискал прошка от един от ръководителите на въстанието в Батак, заради това че на доброто което му сторил друг от първенците на селото, той отвърнал с лошо на същия първенец и на цялото село. Получил исканата прошка преди  да умре.   

  Пример от предаването "Отечествен  фронт" (Нова телевизия), който си бях записал преди доста години (не карам по памет): става дума за онези епизоди от предаването на М. Карбовски с участието на покойния  циганин  бияч  Марин Розата. Та  в един от броевете на предаването, този човек сподели, че  без  видима причина ръцете го  болят  на същите места на които  той е чупил  ръцете на други  хора! Проявленията на закона за кармата не винаги са толкова видими и бързи, но законът действа: било то по - рано или  по - късно... Не само за наказанията, но и по отношение на наградите.  

  Пример за кармична награда е историята на човек, който е бил  компенсиран както заради материалните му загуби, така и заради това че се е въздържал от отмъщение и е простил на съгрешилия спрямо него. Някой си Йордан беше разказал в несъществуваща понастоящем социална мрежа нещо, което вече няма как да си припомня, но ще предам по памет. Историята му най - общо се състоеше горе-долу в следното. Йордан имал павильон, развивал дребен бизнес. Някой му подпалил павильона. Героят на историята се досетил кой е злосторникът, но се въздържал от мъст, че и дори му простил. После по някакъв начин (не помня какъв), неочаквано се сдобил с пари, които компенсирали изцяло загубите му от палежа.

  Връщам се на наказанията и продължавам с кратък разказ на Учителя Петър Дънов: "В едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лястовичка с пет малки лястовичета. То свалило малките от гнездото и отрязало езичетата им. След това пак ги турило в гнездото. Майката, не само че не обърнала внимание на постъпката на детето си, но се засмяла, без да го накаже и смъмри. Какво се случило с това дете? Като пораснало, станало голям момък и се оженил. Родили му се пет деца, едно след друго, но всички били неми. Защо трябва човек да прави зло, да малтретира малките и безпомощни същества? Понякога човек върши зло от незнание, а понякога съзнателно. Будни трябва да бъдете всички, да давате отчет даже за мислите си, да напътвате и поучавате невежите и по-малките от вас." Из "Сила и Живот, том III, Неделни беседи, т. III.

  Ето и нещо по темата от Красимира Стоянова, племенница на Баба Ванга: "Спомням си такъв случай. Преди години при Ванга идваше един човек от санданските села, на когото бяха починали 12 деца, 13-ото живя само 12 години, но и то почина. Лекарите смятаха, че жената още в утробата си заразява децата с туберкулоза и затова не живеят дълго. Ванга имаше друго обяснение. Когато човекът бил младеж, майка му на стари години неочаквано забременяла и скоро трябвало да роди. Започнало да й личи, че е бременна, и младежът много се срамувал от нея, защото вече бил голям и смятал тази бременност за много нередна. Един ден толкова се ядосал, че пребил майка си от бой. След време тя и детето в нея починали. Човекът беше забравил за тези неща и беше дошъл да попита защо е толкова нещастен и защо природата го лишава от потомство, но Ванга му припомни тази случка и му я разказа с най-големи подробности, като да е била свидетел, и после заключи: Трябва да знаеш, че ти си причината за това нещастие, а не жена ти. И пак повтори за кой ли път: Трябва да бъдете добри, за да не страдате после." Из книгата "Ванга" (1989 г.), Красимира Стоянова.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

   Няма да остане в света нито един невярващ в истинността на твърдението, че в крайна сметка получаваме, каквото трябва да получим. Че по един или друг начин, рано или късно биваме компенсирани за всичко, за което трябва да бъдем компенсирани. Всеки, който не вярва или пък вярва, но не се съобразява с вярваното, когато му дойде времето ще се убеди, че тази Вселена не е царство на хаоса и на случайностите, че в нея царуват закон и ред от висш порядък и че няма в крайна сметка кривина, която да не бъде изправена и добрина, която да не бъде наградена подобаващо. И в колкото по - скоро време това се осъзнае от колкото се може повече хора, и колкото повече това осъзнаване е въплътено в животите им, толкова по - добре за всички ни.

  Хората са като скачени съдове, особено най - близките, особено ако са сродни по начин на мислене и действане. Следователно, доброто или злото, което привличаме за себе си, може да се отрази добре или зле на онези, които най - много обичаме.

 Книга "Изход", гл. 20:

 5. Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

 6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

 

   Сродни публикации:

   1. "Понякога Бог наказва по - сурово": https://hranislav89.blogspot.com/2019/08/blog-post_18.html.

   2. "За кармата и присмеха": https://hranislav89.blogspot.com/2025/08/blog-post_15.html.